Това време настъпи. Училището! Зимната ваканция мина и сега отново трябваше да се мъча.
|2нови съобщения|
Zico: да учиш ей! Няма да се занимаваш с глупости!
Zico: о забравих, сладур:3
Kyung: да не си ми баща? :D
Zico: Защо не.;3
Kyung промени името ви на 'My daddy. '
Mydaddy: ох не...
Kyung: какво?
Mydaddy: това звучи толкова.. ахх;-:
Kyung: Кажи деее как звучи??!
Mydaddy: няма значение сладур, хайде бягай на училище.
Seen.
Какво имаше предвид той? Не го разбирам. Както и да е.
Взех си раницата и слязох долу.
-Мамоо ,тръгвам! Чао!
-Чао !!-усмихна ми се шороко.
Все още беше мила. Това е странно.
Тръгнах към училището. Единствено хуабво нещо там щеше да е бративчед ми, тъй като сме в един клас.
Не осъзнах колко бързо стигнах.
Още не бях влязъл и видях как братовчед ми бяга към мен.Хвърли се на врата ми и щеше да ме събори.
-Кюююнг!-уви по-здраво ръцете си.
-Щ-ще ме удудиш..
-О.!-сопна се и ме пусна.-Извинявай.
-Няма нищо. Сега кажи ми какъв час имаме?
-Физическо.Ти програма нямаш ли?
-Не. -извъртях поглед. -Изгубих я.
-Ехх, хайде идвай-хвана ръката ми-Сега ще ми разкажеш какво стана с непознатия!
Съвсем бях забравил, че той не знаеше.
أنت تقرأ
\T̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶ w̶i̶t̶h̶ s̶t̶r̶a̶n̶g̶e̶r̶\
أدب الهواةПрепоръчително е да не си пишете с непознати, ако не желаете да попаднете в същата ситуация като моята.
