\T̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶ w̶i̶t̶h̶ s̶t̶r̶a̶n̶g̶e̶r̶\

10

Събудих се от някаква болка в областта на очите. Бяха слънчевите лъчи. Някак си поправяха път през малките не закрити от пердето части и се забиваха в очите ми. Изправих се бавно и се огледах. Знаех какъв ден е днес. Скочих от леглото и отидох до банята. Измих лицето си и зъбите и след което се преоблякох. Честно казано наистина бях по-добре след като наспах. Просто трябваше да се опитам да забравя онова вчера, а колкото до отношенията ни с Акеми вече и аз не знаех какви сме, но определено не исках да му бъда приятел..
Слязох долу, за да закуся. Този път имаше мекичета. Поне това обичах. Настаних се удобно и започнах да ям. Майка ми изненадващо влезе в кухнята и мина с пръсти в косата ми, разрошвайки я.
-Добре ли спа? -усмихна ми се.
Усещах как хапката ми преседна в гърлото. Тя? Мила?
-Ъм.. д-добре, а ти?
-Добре!-усмихна се още по-широко и излезе от стаята.
Какво беше това за бога? Както и да е. Доядох си мекичетата и отидох дс изхвърля боклука като примерно дете.Не, че бяха такова по принцип. След като бях готов с всичко седнах на дивана отвън и просто се загледах нагоре към небето. Усещах някакво топло чувство, там някъде в сърцето ми .
Усмихвах се несъзнателно докато гледах към небето.
-Кюнг!-извика някой и прекъсна това хубаво чувство.
-Какво?? -изправих се и видях майка си.
-Тръгваме.
Очите ми веднага светнаха и хукнах като луд. Сбогувах се с баба ми и дядо ми с обещанието ,че скоро пак ше дойда и се качих в колата. Телефона ми изненадващо извибрира и ме накара да го извадя от джоба.

|1 ново съобщение|

Akemi: Чао.. и извинявай.

Той се шегуваше, нали? След това което направи си мислеше, че просто ей така ще му простя. Оставих телефона си настрана и се загледах през огледалото. Не исках да мисля за него и вчерашната случка. Докато съм се взирал през прозореца неусетно съм заспал. Всъщност аз почти винаги заспивах.Рядко оставах буден през целия път.

***

-Кюнг...

-Кюнг..

-Кюнг!!!!

-А? -скочих стреснато.

-Пристигнахме.

-Така ли? -отворих вратата  на колата и хукнах към стаята си. Трябваше да се преоблека, всъщност не! Трябваше първо да пиша на Зико.

Kyung: Тукк ли си..?

Нямаше и една минута и ми отговори.

Zico: да сладурче;)  ти наспа ли се?

Kyung: даа и вече съм си у насс.

Zico: оо така ли :0 ами какво чакаш, казвай си адреса и да идвам;)))

Kyung: у нас няма как... майка ми е тук и ще има да ме разпитва..

Zico: Ела в нас тогава :3

Той си даде адреса и сега оставаше само да го намеря. Преоблякох се отново и извиках такси, предполагам, че така по-лесно щях да го намеря. Излъгах майка ми, че отивам при Хана (приятелка на братовчед ми).
Когато казах адреса на шофьора той ме изгледа странно, но все пак тръгна. През целият път краката ми трепереха. Може би беше от притеснение или нещо друго, но не знаех какво. След може би около 20 минути стигнахме. Спря пред една огромна къща сред хиляди такива големи. Личеше си, че е богаташки квартал. Платих му и излязох.

Kyung: Аз мисля, че съм тук...,,но не съм сигурен.

Zico: изчакай :3

Започнах да се оглеждам като излязъл от гората .Тук наистина беше красиво..
Не издържах. Просто не ме свърташе на едно място и реших пак да му пиша след 10 минутно чакане.

Kyung: Хьонг.. къде си?;; -:

Zico: обърни се сладур ;3

______

Съжалявам за грешките, но едвам гледам екрана.. Адски съм изморена... ^^