-Кюнг.
-Кажи Уо. -вече се примерих с това, че ме е излъгал и реших просто да го наричам така.
-Имаш ли ми доверие?
-Според теб. -погледнах го отново ядосано.
-Забрави за това. Кажи имаш ли?
-Да.-нямаше смисъл да лъжа, наистина му имах доверие.
Той извади една кърпа от джоба си и се усмихна.
-Ще ти сложа кърпата и ще те заведа на едно място.
За момент настръхнах. Какви ги дрънкаше тоя.
-Моля?-погледнах го с почуда.
-Не ме гледай така. -засмя се. -Имам изненада за теб. Но за целта трябва да ми се довериш.
Да му се доверя ли? Или пък не.
-Кюнгг! -махна с ръка пред мен.
-Да, добре.-е защо не. Няма да загубя нищо, предполагам.
-Супер! -усмихна се широко и завърза очите ми, хващайки ръката ми. -Просто ми се довери.!
Поведе ме на някъде, а аз просто се оставих под ръководството му.
След няколко минути се спряхме.
-К-какво има?
-Шшт. -усетих, че влизам някъде, май в някакво заведение. -Пристигнахме! -каза и махна онова нещо от очите ми, откривайки гледката пред мен.
Стоях вцепенен и не можех да повярвам. Знаех къде съм. Като малък обичах да идвам тук с нашите. Пред мен стоеше братовчед ми, заедно с нашите и други приятели, които скоро не бях виждал и не очаквах скоро да видя. Навсякъде имаше балони и някакви други окраси. Погледнах към Уо учудено.
-К-какво е това?
-Честит рожден ден,Кюнг!-усмихна се широко и усетих как тялото му се допира до моето, увивайки ръцете си около кръста ми.
أنت تقرأ
\T̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶ w̶i̶t̶h̶ s̶t̶r̶a̶n̶g̶e̶r̶\
أدب الهواةПрепоръчително е да не си пишете с непознати, ако не желаете да попаднете в същата ситуация като моята.
