-Това трябва ли да ме притеснява? -погледнах го учудено.
-Мисля, че да.
-Не ме плаши Зико.
-Не те плаша. Просто много лесно ми се довери.
-Д-да,но.. и ти лесно ми се довери!
-Ти мен не ме гледай. -засмя се.
-Ама защо?
-Просто така. Сега кажи защо ми се довери?
-Ам.. -извъртях погледа си и крака ми нервно започна да трепери.
-Добре ли си? -сложи ръката си на крака ми и той веднагически се спря.
Усетих как бузите ми поруменяват.
-Добре, добре няма да те притискам. Сега разкажи ми за този твой приятел.
-Нали няма да му правиш нещо?
-Нее.-засмя се леко.
-Радвам се. -казах тихо.
-Сладур мисля, че ти има нещо. Кажи ми какво ее??
-А-ама.. нищо ми няма.
-Нямаше да заекваш, ако беше нищо.
-Просто..-спрях за момент. Всъщност и аз не знаех какво ми има. Бях щастлив, но и адски притеснен. Също и се сетих за онова от вчера.. -Притеснявам се.. извинявай.
-Аз се извинявам. Не исках да те плаша просто не мислиш ли, че много лесно се доверяваш.
-Аз по принцип не се доверявам на никого.
Той се усмихна леко и взе дистанционното, пускайки телевизора.
-А тогава..-започна отново той. -Защо на мен ми се довери?
От този гаден въпрос се опасявах.
-А-аз.. -бузите ми отново почервеняха затова се обърнах, за да не ме гледа. -Просто.. имам чувството, че мога да ти се доверя.
-Сладур..-усетих как ме прегръща през кръста. -Радвам се да го чуя.
Имах чувството, че ще се пръсна. Бях засрамен и в същото време.. ми харесваше.
-З-зико.. аз за жалост трябва след малко да тръгвам.
-Ммм.-пусна ме. -Добре сладур и за онова с приятеля ти, ако пак нещо иска да ти направи, звънни ми, чу ли!?
Поклатих леко глава. Вече усещах повече радостта. Усещах и загрижеността, която някак си ме топлеше.
-З-зико.?
-Да дребчо?
-Искаш ли.. да се снимаме?
-Разбира се! -усмихна се широко
-Но изчакай да си оправя косата.След 10 минути се върна с излизана коса и това събуди в мен смеха.
-Какво? Защо се смееш?
Опитвайки се да си поема въздух посочих прическата му.
-Ммм.Ще отида да я оправя.
-Не! -извиках. -Добре си си.
-Дообре.-каза и седна до мен.
Отключих телефона и отворих камерата.
-Готов?
-Да!
ESTÁS LEYENDO
\T̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶ w̶i̶t̶h̶ s̶t̶r̶a̶n̶g̶e̶r̶\
FanficПрепоръчително е да не си пишете с непознати, ако не желаете да попаднете в същата ситуация като моята.