\T̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶ w̶i̶t̶h̶ s̶t̶r̶a̶n̶g̶e̶r̶\

12

-Това трябва ли да ме притеснява? -погледнах го учудено.

-Мисля, че да.

-Не ме плаши Зико.

-Не те плаша. Просто много лесно ми се довери.

-Д-да,но.. и ти лесно ми се довери!

-Ти мен не ме гледай. -засмя се.

-Ама защо?

-Просто така. Сега кажи защо ми се довери?

-Ам.. -извъртях погледа си и крака ми нервно започна да трепери.

-Добре ли си? -сложи ръката си на крака ми и той веднагически се спря.

Усетих как бузите ми поруменяват.

-Добре, добре няма да те притискам. Сега разкажи ми за този твой приятел.

-Нали няма да му правиш нещо?

-Нее.-засмя се леко.

-Радвам се. -казах тихо.

-Сладур мисля, че ти има нещо. Кажи ми какво ее??

-А-ама.. нищо ми няма.

-Нямаше да заекваш, ако беше нищо.

-Просто..-спрях за момент. Всъщност и аз не знаех какво ми има. Бях щастлив, но и адски притеснен. Също и се сетих за онова от вчера.. -Притеснявам се.. извинявай.

-Аз се извинявам. Не исках да те плаша просто не мислиш ли, че много лесно се доверяваш.

-Аз по принцип не се доверявам на никого.

Той се усмихна леко и взе дистанционното, пускайки телевизора.

-А тогава..-започна отново той. -Защо на мен ми се довери?

От този гаден въпрос се опасявах.

-А-аз.. -бузите ми отново почервеняха затова се обърнах, за да не ме гледа. -Просто.. имам чувството, че мога да ти се доверя.

-Сладур..-усетих как ме прегръща през кръста. -Радвам се да го чуя.

Имах чувството, че ще се пръсна. Бях засрамен и в същото време.. ми харесваше.

-З-зико.. аз за жалост трябва след малко да тръгвам.

-Ммм.-пусна ме. -Добре сладур и за онова с приятеля ти, ако пак нещо иска да ти направи, звънни ми, чу ли!?

Поклатих леко глава. Вече усещах повече радостта. Усещах и загрижеността, която някак си ме топлеше.

-З-зико.?

-Да дребчо?

-Искаш ли.. да се снимаме?

-Разбира се! -усмихна се широко
-Но изчакай да си оправя косата.

След 10 минути се върна с излизана коса и това събуди в мен смеха.

-Какво? Защо се смееш?

Опитвайки се да си поема въздух посочих прическата му.

-Ммм.Ще отида да я оправя.

-Не! -извиках. -Добре си си.

-Дообре.-каза и седна до мен.

Отключих телефона и отворих камерата.

-Готов?

-Да!