37

326 47 15
                                    

Днес нямаше да бъде хубав ден. Бившия приятел на майка ми щял да ни идва на гости заедно с... доведения ми брат. Вчера разбрах, че имам доведен брат и той се е появил на този свят, заради неволите на майка ми и караниците с татко. Добре, че татко беше в чужбина и това беше идеалния момент ,приятеля 'и да дойде без да се вдига много шум.

Отидох в банята, измих се набързо и застанах пред огледалото. Гледах се известно време и се чудех това аз ли съм. Ако бях аз нямаше да позволя на Уо да направи онова нещо.Признавам си, хареса ми,но беше грешно,много грешно.
Ударих се и излязох. Слязох долу в кухнята.Майка ми готвеше нещо и изглеждаше видимо щастлива или поне имаше усмивка на лицето си, което беше добре. Рядко се усмихваше. Трябваше да има някакъв специален случай.

-Какво правиш? -поитах, опрял се на плота.
Тя се стресна и подскокна, изкривявайки усмивката си,но веднага след това я възвърна.

-Правя палачинки.

-Супер. -гледах в една точка известно време след което просто седнах на масата и зачаках.
След като направи палачинките, ми сервира и за нула време бяха изядени.

-Отивам да се изкъпя.-казах и' докато си отсервирах.

-Добре,но побързай.

-М.-кимнах и се качих горе.

Отне ми време докато намеря чиста хавлия, тъй като в стаята ми беше някакъв ужас, който трудно можеше да се опише.
Влязох в банята и капките топла вода започнаха да се стичат по тялото ми. Опрях ръцете си на стената и за момент се замислих за това което стана. Нямаше как да го избия от тъпата си глава.
Изведнъж силен шум мина покрай ушите ми и и прекъсна размислите ми.

-Кюнннг! -беше майка ми.

-Какво?! -изкрещях се.

-Слеезз на секундата!!!

Знам, че за нея беше важно да видя доведения си брат, но трябваше ли да вика толкова. Спрях водата и взех хавлията, увивайки я около кръста ми.
Докато слизах по стълбите осъзнах, че това нямаше да свърши добре, защото тялото на доведения ми брат бавно започваше да се открива.
Слязох. Пред мен стоеше не кой да е, а човека,който облекчаваше ерекцията ми онзи ден.










[Иии край.]

\T̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶ w̶i̶t̶h̶ s̶t̶r̶a̶n̶g̶e̶r̶\Donde viven las historias. Descúbrelo ahora