\T̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶ w̶i̶t̶h̶ s̶t̶r̶a̶n̶g̶e̶r̶\

20

Усетих как бузите ми почервеняват.
-Б-би ли ме.. пуснал..?

-Защо? -усмихна се още по-широко.

Защо ми беше толкова неудобно...

-Добре де. -засмя се и пусна брадичката ми. -По принцип така ли се спъваш?

-Д-да..

-Защо заекваш, не ям хора. -каза и разроши косата ми.

-Ти какво правиш тук? -осъзнах се накрая и попитах.

-Минавах. -извъртя погледа си. -Ии случайно те срещнах.

Аз само го изгледах странно.

-Сладур искаш ли да те черпа нещо?

-А-а.. няма нужда. -казах тихо.

-О я стига! -хвана ръката ми и ме домъкна до близкото заведение.
Аз просто мълчаливо седнах на първия стол, който видях и се облегнах. След няколко минутки дойде и той с две чаши кафе.

-Ъм пиеш кафе, нали? -попита, докато оставяше чашите на масата.

-Имам ли изобр? -несъзнателно се засмях.

-Предполагам, че не. - той също се засмя. -Таа така. Как върви училището, не ми пишеш.. Караш ме да се чувствам тъжен. -каза,отпивайки от кафето си.

-С-съжалявам бях зает.. Аз щях д-да ти пиша, когато се прибера.. -усетих как почервенявам като домат.

-Спокойно бе сладур. -усмихна се и ощипа едната ми бузка. -Просто се шегувах ,защо се стягаш?

-А-аз..

Всъщност и аз не знаех. Просто исках да му пиша и факта, че не съм му писал от един ден малко ме.. натъжаваше малко.

-Ехх. -погледна часовника си. -Сладур аз, обаче трябва да тръгвам. Имам малко работа. -остави пари на масата и понечи да тръгва. -А дребо исках само да ти кажа, че не трябва постоянно да ме слушаш. Не бъди подвластен на мен. -каза, усмихвайки се и излезе.

Какво трябваше да значи това?