Усетих как бузите ми почервеняват.
-Б-би ли ме.. пуснал..?-Защо? -усмихна се още по-широко.
Защо ми беше толкова неудобно...
-Добре де. -засмя се и пусна брадичката ми. -По принцип така ли се спъваш?
-Д-да..
-Защо заекваш, не ям хора. -каза и разроши косата ми.
-Ти какво правиш тук? -осъзнах се накрая и попитах.
-Минавах. -извъртя погледа си. -Ии случайно те срещнах.
Аз само го изгледах странно.
-Сладур искаш ли да те черпа нещо?
-А-а.. няма нужда. -казах тихо.
-О я стига! -хвана ръката ми и ме домъкна до близкото заведение.
Аз просто мълчаливо седнах на първия стол, който видях и се облегнах. След няколко минутки дойде и той с две чаши кафе.-Ъм пиеш кафе, нали? -попита, докато оставяше чашите на масата.
-Имам ли изобр? -несъзнателно се засмях.
-Предполагам, че не. - той също се засмя. -Таа така. Как върви училището, не ми пишеш.. Караш ме да се чувствам тъжен. -каза,отпивайки от кафето си.
-С-съжалявам бях зает.. Аз щях д-да ти пиша, когато се прибера.. -усетих как почервенявам като домат.
-Спокойно бе сладур. -усмихна се и ощипа едната ми бузка. -Просто се шегувах ,защо се стягаш?
-А-аз..
Всъщност и аз не знаех. Просто исках да му пиша и факта, че не съм му писал от един ден малко ме.. натъжаваше малко.
-Ехх. -погледна часовника си. -Сладур аз, обаче трябва да тръгвам. Имам малко работа. -остави пари на масата и понечи да тръгва. -А дребо исках само да ти кажа, че не трябва постоянно да ме слушаш. Не бъди подвластен на мен. -каза, усмихвайки се и излезе.
Какво трябваше да значи това?
ŞİMDİ OKUDUĞUN
\T̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶ w̶i̶t̶h̶ s̶t̶r̶a̶n̶g̶e̶r̶\
Hayran KurguПрепоръчително е да не си пишете с непознати, ако не желаете да попаднете в същата ситуация като моята.