\T̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶ w̶i̶t̶h̶ s̶t̶r̶a̶n̶g̶e̶r̶\

06

Kyung: това наистина ли си... ти? *-*

Zico: А кой друг да е ;;-:

-Този ще го изчукам-изсмя се като идиот Акеми.

-Не се шегувай така..! -погледнах го накриво.

-Защо??Да не го харесвашш?? А? А? -започна да ме удря по рамото.

-Не! О-остави ме намира!

-Добре де извинявай. -направи мили очички и ме гушна.

Zico: Знам, че е странно, но.. преди ми харесваше да съм модел. ;/

Kyung: Толкова си..

Zico: какво? :0

-Какъв е?? -обади се Акеми.

-Млъкни !-измрънках.

Kyung: красив..

-Ооо ти си бил играч бе Кюнгчоо.-засмя се отново като кретен.

-Не съм.

Zico: благодаря ти фъстъче :3

-Добре, добре хайде сега да излезем докато съм тук. -започна да ме дърпа той.

-Хубаво.

Kyung: аз ще излизам с един приятел и после става ли да ти пиша ?

Zico: разбира се слади, но да не забравиш да ми пишеш :д.

Kyung: не, няма :3 ,байй~

-Много си мил с него.

-О ,я да мълчиш!-измърморих раздразнен. -Ще тръгваме ли?

-Дап.

Обух се набързо и взех якето си.
Излязохме навънка и просто тръгнахме на някъде.
-Искаш ли да извикам някого? -попитах Акеми.
-Мне, за какво ?
-Аз.. не знам. Просто така.
-Няма нужда. -усмихна се леко.
Вървяхме известно време без да знаем на къде, когато Акеми рязко ме спря.
-Виж! -посочи с пръст магазина -Магазин!
-Ъм, е и?
-Да си вземем нещо, тъпчо.
-Не ме наричай така. -намръщих се.
-Добре, добре.
Вязохме вътре и Акеми отново започна да се държи детински.Просто когато му хрумнеше и започваше да се държи като дете. Подскачаше на ляво на дясно и си тананикаше някакви мелодии.
-Изобщо знаеш ли какво ще си взимаш?
-М? -погледна ме. -Не, не знам.
Обикаляхме известно време в магазина. Единственият проблем беше, че Акеми не гледаше към продуктите, а към мен. Вече започваше да ми писва.
-Възнамеряваш мен ли да купуваш?
-Ако можех щях.
-Какво?
-А не нищо. -усмихна се мазно и грабна един пакет чипс. -Хайде да тръгваме.
Направих се, че наистина не бях чул и тръгнах след него.

Отидохме до езерото което беше до нас, тоест до къщата на баба ми и дядо ми. Обичах това място.
Седнахме на тревичката близо до брега и се загледахме във водата.
-Чипс? -предложи ми Акеми докато ядеше.
-Мне ,знаеш, че не мога да ям такива неща, заради язвата.
-Знам..съжалявам.
Отново се бях загледал във водата и за малко потънах в мислите си. Странно ли е, че нямах търпение да пиша на Зико.
Изведнъж всичко бе развалено от Акеми. Той внезапно ме събори на земята и се надвеси над мен.
-А-акеми.. к-какво правиш?!-заеквайки го попитах, гледайки го право в очите.
-Кюнг, обичам те.
-Т-ти.. си пиян!
-Но аз нищо не съм пил.
-Значи е от чипса! -опитах се да го избутам. -М-махни се! Знаеш ,че съм би и това е неловко за мен!
-Знам.-усмихна се и в същият този момент усетих как устните му се впиват бавни в моите. Не исках да става така. Той ми беше най-добрият приятел, не го приемах като нещо повече. Нещо в мен прещракна и силно бутнах Акеми от мен. Заради рязкото действие без да искам разкървих устната му. Той ме погледна с почуда, но преди да успее да каже нещо аз побягнах. В главата ми беше каша.
Бягах с всичка сила и веднага щом стигнах къщата на баба ми се качих в стаята си по най-бързият начин преди да успеят да ме забележат. Тръшнах се на леглото и сълзите сами потекоха от лицето ми. Толкова много време го познавах и не вярвах, че може да направи такова нещо. В главата ми се появи лицето на Зико. Грабнах телефона и даже да не виждах много, заради сълзите, които бяха навлажнили очите ми,но успях да му пиша.

Kyung: Зико.. тук ли си..

Kyung: случи се нещо... гандо..

Kyung: моля те, когато си тук.. пиши ми или не знам..

Zico: Какво има дребосък??? :о

Zico: Добре ли си??

Kyung: аз не мисля, че съм добре..

Zico: Искаш ли да ти звънна по месинджър? Само, ако искаш де...

Kyung: аз.. добре..