\T̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶ w̶i̶t̶h̶ s̶t̶r̶a̶n̶g̶e̶r̶\

09

-М-махай се!
Той отвори вратата, заключвайки я след себе си.
-Слушай.. искам да поговорим.
-Махни се! -изкрещях се.
-Моля те не викай.. не искам вашите да чуят.
-И какво? Нека чуят.
-Слушай..-седна до мен на леглото.-Вече предполагам знаеш, че имам чувства към теб.
-Ясно ми е. -отдръпнах се леко.
-Не ме мразиш нали?
-Ти как мислиш?
-Кюнг.. аз.-извъртя погледа си-извинявай..
-Не ми се извинявай ами се махни от тук!
-Кюнг.. -изведнъж хвана ръцете ми и ги заби в леглото.
-Н-нее!-започнах да се дърпам, но той беше прекалено силен.
-Съжалявам ..хьонг. -каза съвсем тихо и впи устните си в моите.
Вече не можех да кажа нищо и от дърпането ми нямаше полза. Задвижи устните си бавно и несъзнателно започнах да треперя.
-Н-не.. -опитах се да кажа с малкото сили които имах. Отдели устните си и за малко ме пусна, за да съблече тениската си. -Недей, Акеми моля те.
Сякаш изобщо не чу нищо и впи устните си във врата ми. Стененията сами започнаха да излизат, но не бяха от удоволствие.
Най-нагло пъхна ръката си под тениската ми и се заигра със зърното ми. Това изобщо не ми хареса. Исках да се махна от тук или просто това да е сън, но уви не беше. Всичко си беше истинско и най-добрият ми приятел беше на път да ме изнасили. Сълзите ми започнаха да се сипят ,а на Акеми даже ме му направи впечатление.

Изведнъж на вратата се почука, секвайки Акеми.
-Кюнг, става късно, най-добре е Акеми да си тръгва. -обади се майка ми.

Погледнах към човека над мен после към вратата.
-Д-добре..-успях някак си да кажа.

Акеми взе тениската си, облече я и тръгна към вратата. Аз просто стоях на леглото както ме беше оставил и гледах как отключва врата и излиза. Какво по дяволите се случваше? Нямах си и напредстава какво става, защото в главата ми беше каша. Нима наистина щеше да ме изнасили..?
След като вече се осъзнах станах от леглото и отидох до банята. Измих лицето си. Още имах чувството, че устните му се впиват в моите. Ударих си няколко леки шамара и отново се хвърлих на леглото. Тогава се сетих нещо. Взех телефона и го отключих.

|3 нови съобщенията|

Zico: Дребен тук ли си?

Zico: притесняваш ме така като не пишеш ::-'(

Zico: моля те пиши ми скоро.

Искате ли да звъннете на Зико?

|Да|  |Не|

     |Да|

-З-зико?

-Сладур какво има?? Защо така изчезна?
Веднага щом чух гласа му и се разтреперих, а сълзите ми отново потекоха.

-Плачеш ли? Моля те.. не ме плаши, а ми кажи какво е станало?

-З-зико.. аз..
-Сладур успокой се и кажи какво има?

Послушах го и преди да започна да говоря си поех дълбоко въздух после го издишах.

-Зико... щяха д-да ме.. изнасилят.

-Какво?! Я пак повтори?Но не са те? Нали??

-Н-не..

-Кой? Онзи твой приятел?

-Д-да..

-Дребо наистина ли си добре..?
Моля те не ме лъжи.

-Не съм добре..

-Слушай..искаш ли.. -за момент спря да говори.

-К-какво?

-Не ,едва ли ще искаш..

-К-кажи ми.

-Имаш ли желание да излезеш с мен? Искам да кажа, че като сме на живо и ще можеш да ми се оплачеш и ще те изслушам, но.. стига да искаш.

Дали исках? Донякъде да, защото исках на някого да споделя за това. Но и в същото време ме беше страх. Не го познавах добре, но.. имах чувството, че мога да му вярвам. Докато сам си разсъждавах не съм осъзнал, че пак сълзите ми са потекли.

-Дребо.. не плачи.. много ме натъжаваш.

-З-защо?

-Виж.. даже и да не се познаваме много добре.. имам чувството, че мога да ти се доверя и ми изглеждаш добро момче..

Странно,но си мислех същото и като добавим ,че малко му се възхищавах поради факта,че е бил модел и е адски красив..

-Искаш ли като се прибера от баба да се видим?

-Разбира се! Но сигурен ли си, че искаш?

-Д-да.

-Ти кога си идваш насам?

-У-утре..

-Добре, усещам, че още си уплашен за това просто сега легни и се наспи хубаво, чу ли? Моля те просто не мисли за това. Когато се видим, ако искаш можеш да ме гушнеш и ти обещавам, че всичко ще бъде наред.

-Б-благодаря т-ти..