Selena
Беше седем часа вечерта и лежах на леглото, четейки списание, когато Джъстин излезе от дрешника, облечен в тясна черна риза, която очертаваше мускулите му и черен панталон с колан.
На лицето си имаше усмивка, докато оправяше косата си пред огледалото. Вместо да я гелоса назад, както винаги, този път я гелоса настрани.
Напръска косата си с лак и най-накрая ме погледна. Преди да успея да го попитам къде отива, той проговори, докато пишеше на телефона си.
- Отивам на вечеря с приятели и вероятно няма да се прибера тази вечер. - каза той и аз повдигнах вежди.
- Ако отиваш на вечеря с приятели, тогава защо няма да се прибереш вкъщи? - попитах.
И защо изглеждаш толкова щастлив?
- Трябва да свърша няколко неща, Селена, ще се видим утре. - каза той и въздъхна.
- Нямаше ли друго парти утре и не ми ли каза, че и утре няма да се прибереш вкъщи? - казах аз, усещайки, че крие нещо.
- Това е бизнес парти, Селена, определено ще бъде дълго. - каза той, гледайки към мен и аз се сдържах да не завъртя очите си.
- Добре.. - казах и се размърдах на мястото си.
- Сел, не бъди такава, ще се видим утре. - каза той и целуна челото ми, преди да излезе.
Завих се и дръпнах завивката до брадичката ми.
Миналата нощ не беше тук, тази вечер също, утре няма да е тук. Чудя се къде ходи през нощта. Може би ще остане в имението си по работа.
Но все още не разбирам защо се преместихме тук, а не в къщата му.
Разбира се, нямах проблем, всичко което исках, е да бъда с него, но това все още ме притесняваше поради някаква причина.
Усещах, че има нещо, което аз не знам.
Имам предвид, след като се скарахме в Париж и аз напуснах, той не опита да се свърже с мен и толкова много неща са се променили.
Той не беше същия Джъстин. Той вече не е моя Джъстин.
Мразех това чувство, когато го хващах да се усмихва на себе си или срещу екрана на телефона.
Усещам, че има някой друг, усещам, че има трети човек между нас.
Поклатих глава и се опитах да заспя. Въобразявам си. Джъстин обича мен и само мен, той знае, че никоя друга не е добра за него.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Arranged Marriage • JB | (Bulgarian Translation)
FanficBook 1 Story by: HotlineBleeng И двамата бяха принудени да го направят. И двамата не искаха да се случва, но трябваше.. Трябваше да се оженят против волята си. Те се мразеха, или те така си мислеха. И двамата не знаеха какви трябваше да бъдат.