Justin
Никога не съм си представял, че ще бъда толкова щастлив на този ден. Днес е първата годишнина от сватбата ни със Скар. Загубихме толкова много време през тази година, но сега, нищо не можеше да ни раздели.
- Джъстин, угаси пламъка! - мама Джен се засмя, докато стоеше до мен, гледайки как се опитвах да изпържа яйца за Скарлет.
- Защо не го направиш ти, мамо Джен, страхувам се, че ще си изгори ръката. - каза Скарлет, която седеше на масата и гледаше ужасните ми умения по готвене.
- Не! Голям мъж съм, Скарлет, мога да се справя с това! - казах и те двете се засмяха.
- Добре, това е готово. - казах и изплезих език, докато бавно вземах пърженото яйце и го поставих в чинията, която мама Джен държеше, след което прибавих и няколко парчета бекон.
Сервирах и за себе си и взех двете чинии, насочвайки се към масата, оставих едната чиния пред Скарлет и седнах срещу нея.
- Може да го изядеш, става за ядене. - казах, докато тя гледаше към чинията си.
- Добре. - тя сви рамене и отхапа от яйцето.
- Добро ли е? - попитах развълнувано и тя кимна.
- Да.. добре е. - тя се усмихна и продължи да яде.
- Наистина? - казах и опитах хапка от яйцето си.
Веднага го изплюх.
- Няма сол, Скар! - изхленчих и тя се засмя.
- Всичко е наред, винаги можем да сложим. - каза тя и поръси яйцата ни със сол.
- Така е по-добре. - казах, когато опитах отново.
- Какъв цвят ще носиш за партито довечера, скъпа? - попитах и видях бузите на мама Джен и Скарлет да почервеняват.
- И-имах предвид какъв цвят рокля! Господи! - казах и поклатих главата си и те отново се засмяха.
- Червена. - каза тя.
- Тогава аз ще бъда в черно. - каза той и тя кимна.
---
- Нямам представа какво са планирали. - казах и хванах ръката на Скар, за да й помогна да излезе от колата.
Тя изглеждаше толкова красива в тази рокля.
ESTÁS LEYENDO
Arranged Marriage • JB | (Bulgarian Translation)
FanficBook 1 Story by: HotlineBleeng И двамата бяха принудени да го направят. И двамата не искаха да се случва, но трябваше.. Трябваше да се оженят против волята си. Те се мразеха, или те така си мислеха. И двамата не знаеха какви трябваше да бъдат.