Nadia Beast (Лятната Ваканция)

Завръщането

Седях си спокойно, слушайки музика. Беше 03:00 сутринта и сигурно се питате защо не спя... Отговорът е лесен, просто обичам да чета книги до късно. Но този път причината беше друга: още не можех да преглътна мисълта, че Ейдриян може да има нещо общо или пък да е Й.В. Тази мисъл още ме преследваше, докато музиката ми изведнъж спря, изваждайки ме от мислите. Реших да довърша поредицата, която започнах да чета наскоро, за да се поразсея. 

На сутринта се събудих с книга в ръка. Реших да си взема кафе, за да прогоня умората. Когато бях готова да излизам, отидох да съобщя на мама, че ще излизам. Поради незнайна причина нея я нямаше. Тогава погледнах календара и се сетих, че е отишла при баба ми, за да я наглежда. Без повече мисли се отправих към вратата. Реших да пиша на Ашли Г. тъй като тя съобщи, че ще прекарва ваканцията си в града. За щастие тя отговори почти веднага и се съгласи да излезем. Реших да се срещна с нея преди да си купя кафе. 

...> По-късно <...

Помотах се с Ашли Г. и след това двете отидохме за кафе. Аз поръчах моето и бръкнах в джоба си, за да извадя пари и да платя, но извадих белешката от "Й.В.". Замислих се, а Ашли Г. не пропусна да попита:

-Оле, Наде! Това да не е писмо от гаджето?!-запита тя, смеейки се, но и двете знаехме, че това не беше въпрос. Тя имаше навик да задава "въпроси". 

-Не,...-започнах аз, докато си удрях главата.-Върви да запазиш маса.

-Добре, добре.-каза тя и изчезна.

Не мога да повярвам, че тя се съгласи без да продължава да ме дразни. Това дете ме изненадва. Платих и отидох да я намеря. Не ми отне много време преди да я открия. Отидох при запазената маса и започнах да си пия от кафето. За моя изненада тя не зададе въпроси от сорта: "Как е мъжа ти?"... Може би просто не иска да се занимава с тези глупости.

Когато си свърших кафето реших да я заведа до една близка книжарница, за да си купя книги. На път за там тя реши да се пошегува:

-НАДЕ! ТОВА ТАМ НЕ Е ЛИ ЕЙДРИЯН?!-извика тя изненадано.

Когато погледнах в посокато която показваше видях само някакъв грозен тийнейджър. Ядосах се и се обърнах, за да отговоря:

-ТОЙ ДА НЕ Е НЯКАКЪВ ГРОЗНИК?! НА ОЧЕН ЛЕКЪР ЛИ ТРЯБВА ДА ТЕ ВОДЯ СЕГА?!?!?!-развиках се аз ядосано, но тя вече бягаше, избухнала в смях. 

Тръгнах да я преследвам, но отново успях да се блъсна в някой.

-Ох, защо все на мен ми се случва!-извика отчаяно човекът, който съборих. Звучеше ми страшно познат.

-О, много съжалявам.-казах аз със спокоен глас, подавайки ръка, за да помогна.

-Няма пробл-...Наде???-попита момчето.

-Панайоте??!!-извиках аз изумено. 

---> Авторова бележка <---

Хей, хора! Знам, че не съм качвала от дълго време, затова се извинявам. 

Надявам се да ви е харесала главата! Какво мислите?

Извинявам се за допуснати правописни грешки! :D