-Няма пробл-...Наде???-попита момчето.
-Панайоте??!!-извиках аз изумено.
Бях в шок. Не вярвах, че ще видя някой от училище. Не исках да виждам някой от училище. Но пък Панайот не е от гадните. Не е от близките ми приятели, но е дете, с което могат да се водят интересни разговори. Харесвам го. Разбира се, само като приятел...
-Как си, Наде?-запита той, прекъсвайки мислите ми.
-А, ми много добре. Ти как си?-попитах аз, забравяйки за Ашли Г.
-И аз.-отговори той.
В този момент се появи Ашли:
-Оооо, Наде сега с Панайот ли????-започна да вика, избухвайки в смях отово.
-А, здрасти Ашли!-поздрави Панайот.
Тя само помаха, опитвайки се да сдържа смеха си.
-Накъде сте тръгнали?-опита се да завърже разговор Панайот.
-Книжарница.-казах аз.
-Сериозно ли?! И аз отивам на там...-започна той.
-Ами ако искаш ела с нас?-предложих аз. Ашли отново избухна в смях, вдигайки вежди изненадано. Аз я погледнах с погледа: "Млък, че ще те убия." и тя млъкна.
Когато стигнахме в книжарницата стояхме поне 2 часа. Щях да седя още, но Ашли Г. не искаше да, цитирам: "Виси безцелно в книжарницата."... Ще убия това дете един ден...
-Наде, вие останете, аз просто ще се прибера.-предложи тя и се усмихна мазно.
Щях да я халосам, когато Панайот се намеси:
-Няма лошо. Ако разбира се, ти нямаш проблем.-каза той, обръщайки се към мен.
-Мии...-замислих се аз, преди да дам отговора си-Нямам против.
Ашли пожела сбогом погледна ни (мен и Панайот), ухили се и си тръгна. Да му се незнае сега ще каже на Мей, че ме е оставила с Панайот...
-Еее...-започна Панайот.
-Е?-питах аз.
-Ами... Какво четеш?
................................................................................................................................................................
След още 1 час в книжарницата, мога да кажа, че всъщност се забавлявах. Не очаквах да съм в добро настроение.
-Да минем през някой магазин за храна?-предложи Панайот. Колко добре ме познава...
-Разбира се!-извиках аз радостно. Той само се усмихна.
................................................................................................................................................................
Седяхме на една пейка и ядяхме сандвичи. Панайот каза, че има малко работа и аз останах да го чакам. Малко след като отпътува чух шептене зад един храст. Игнорирах, но накрая любопитството ми надделя и отидох да проверя. Зад храста стояха Мей и Ашли Г., смеейки се.
-Казах ти, че не се шегувам!-извика победно Ашли.
-Добре, де!-съгласи се Мей.
Изкашлях се, за да привлека вниманието им. Те се стреснаха и след това Ашли заговори:
-О, здрасти! Изобщо не ви следяхме,... няма такива работи.-ухили се тя.
Щях да ги размажа, но те побягнаха, а в този момент Панайот се появи.
-Съжалявам, че се забавих...-каза той.
-А, няма проблем.-казах аз.-Мисля, че е време да си ходя.
-В такъв случай ще те изпратия.-заяви той.
Нямаше как да откажа, затова приех. Когато стигнахме пред блока ми се обърнах да му кажа чао:
-Аз съм до тук.
-А, добре...Чао!-извика той.
Тъкмо отварях входната врата, когато той извика името ми:
-Наде!
-Да?-попитах аз, обръщайки се.
Той дойде при мен и ми подаде някакъв подарък:
-Това е за теб.-усмихна се той.
-Амии...нямаше нужда?-опитах се да избегна неудобството от факта, че не го очаквах.
-Отвори го.-каза той.
Отворих го и се оказа, че това е любимата ми книга, до която не можех да се добера, защото беше продадена.
-Божичко...-успях да кажа аз.
Без да се замисля го прегърнах:
-Благодаря!
-За теб винаги!-каза той, усмихна се и ми намигна. След това си тръгна.
-Е, това не го очаквах...-казах си аз.
---> Авторова бележка <---
Хей, хора!
Надявам се да ви е харесала главата! Какво мислите?
Извинявам се за допуснати правописни грешки! :D
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Nadia Beast (Лятната Ваканция)
Kurt AdamНадя е нормално момиче. Или поне беше така докато не стана инцидента... Тя се превъща във върколак, но се опитва да бъде нормална ученичка! На всичкото отгоре се опитва да впечатли момчето на мечтите си - Ейдриян. Ще успее ли да научи всичко за...