Nadia Beast (Лятната Ваканция)

Завръщането (част 2)

-Няма пробл-...Наде???-попита момчето.

-Панайоте??!!-извиках аз изумено. 

Бях в шок. Не вярвах, че ще видя някой от училище. Не исках да виждам някой от училище. Но пък Панайот не е от гадните. Не е от близките ми приятели, но е дете, с което могат да се водят интересни разговори. Харесвам го. Разбира се, само като приятел...

-Как си, Наде?-запита той, прекъсвайки мислите ми.

-А, ми много добре. Ти как си?-попитах аз, забравяйки за Ашли Г.

-И аз.-отговори той.

В този момент се появи Ашли:

-Оооо, Наде сега с Панайот ли????-започна да вика, избухвайки в смях отово.

-А, здрасти Ашли!-поздрави Панайот.

Тя само помаха, опитвайки се да сдържа смеха си.

-Накъде сте тръгнали?-опита се да завърже разговор Панайот. 

-Книжарница.-казах аз.

-Сериозно ли?! И аз отивам на там...-започна той.

-Ами ако искаш ела с нас?-предложих аз. Ашли отново избухна в смях, вдигайки вежди изненадано. Аз я погледнах с погледа: "Млък, че ще те убия." и тя млъкна.

Когато стигнахме в книжарницата стояхме поне 2 часа. Щях да седя още, но Ашли Г. не искаше да, цитирам: "Виси безцелно в книжарницата."... Ще убия това дете един ден...

-Наде, вие останете, аз просто ще се прибера.-предложи тя и се усмихна мазно.

Щях да я халосам, когато Панайот се намеси:

-Няма лошо. Ако разбира се, ти нямаш проблем.-каза той, обръщайки се към мен.

-Мии...-замислих се аз, преди да дам отговора си-Нямам против.

Ашли пожела сбогом погледна ни (мен и Панайот), ухили се и си тръгна. Да му се незнае сега ще каже на Мей, че ме е оставила с Панайот...

-Еее...-започна Панайот.

-Е?-питах аз.

-Ами... Какво четеш?

................................................................................................................................................................

След още 1 час в книжарницата, мога да кажа, че всъщност се забавлявах. Не очаквах да съм в добро настроение. 

-Да минем през някой магазин за храна?-предложи Панайот. Колко добре ме познава...

-Разбира се!-извиках аз радостно. Той само се усмихна. 

................................................................................................................................................................

Седяхме на една пейка и ядяхме сандвичи. Панайот каза, че има малко работа и аз останах да го чакам. Малко след като отпътува чух шептене зад един храст. Игнорирах, но накрая любопитството ми надделя и отидох да проверя. Зад храста стояха Мей и Ашли Г., смеейки се.

-Казах ти, че не се шегувам!-извика победно Ашли.

-Добре, де!-съгласи се Мей.

Изкашлях се, за да привлека вниманието им. Те се стреснаха и след това Ашли заговори:

-О, здрасти! Изобщо не ви следяхме,... няма такива работи.-ухили се тя.

Щях да ги размажа, но те побягнаха, а в този момент Панайот се появи. 

-Съжалявам, че се забавих...-каза той.

-А, няма проблем.-казах аз.-Мисля, че е време да си ходя.

-В такъв случай ще те изпратия.-заяви той.

Нямаше как да откажа, затова приех. Когато стигнахме пред блока ми се обърнах да му кажа чао:

-Аз съм до тук.

-А, добре...Чао!-извика той.

Тъкмо отварях входната врата, когато той извика името ми:

-Наде!

-Да?-попитах аз, обръщайки се.

Той дойде при мен и ми подаде някакъв подарък:

-Това е за теб.-усмихна се той.

-Амии...нямаше нужда?-опитах се да избегна неудобството от факта, че не го очаквах.

-Отвори го.-каза той.

Отворих го и се оказа, че това е любимата ми книга, до която не можех да се добера, защото беше продадена.

-Божичко...-успях да кажа аз.

Без да се замисля го прегърнах:

-Благодаря!

-За теб винаги!-каза той, усмихна се и ми намигна. След това си тръгна.

-Е, това не го очаквах...-казах си аз.

---> Авторова бележка <---

Хей, хора! 

Надявам се да ви е харесала главата! Какво мислите?

Извинявам се за допуснати правописни грешки! :D