Nadia Beast (Лятната Ваканция)

Яна

Когато се свестих слънцето изгряваше... Започнах да се осъзнавам след като спомените от предходния ден се повтаряха пред очите ми. Огледах наоколо, но този път наистина бях изгубена. Бях убедена, че това не е мястото, в което се разигра свирепата битка. 

"Къде съм?"-запитах се аз. Освен това трябваше да се справям с факта, че не знам какво се случва с мен, когато се превърна в чудовище. "Има ли начин да се контролирам?"-милиони въпроси минаваха през главата ми. 

-СЕТИХ СЕ!!!!-извиках аз.-СЪВСЕМ БЯХ ЗАБРАВИЛА ЗА ДНЕВНИКА!!!

-Какъв дневник?-прекъсна мислите ми някакъв глас.

-О, Яна...-опитах аз, за да не изглежда все едно не я помня.

-Хей, Наде!-каза тя.-Та какво правиш в парка толкова рано?-запита тя, сякъш бе забравила за дневника. Това дете винаги ми се е струвало странно... аурата около нея е нещо необикновенно. Един ден ще разбера... Надявам се.

-Ами, обичам да се разхождам в парка...-опитах да замажа положението.

-Супер... Но не съм сигурна, че ти се отразява добре.-каза тя, усмихвайки се сякаш иска да каже "съжалявам". 

-Защо?-попитах аз леко ядосано.

-Ами малко изглеждаш все едно си спала на земята...-каза тя, но преди да довърши я прекъснах:

-Абе какво те засяга?!-извиках вече доста ядосано аз.

-Леле, по-спокойно! Просто исках да помогна...-обясни тя, вдигайки ръце в знак на мир.-Щях да питам дали всичко е наред, но щом си готова да ме пребиеш, когато се опитвам да помогна, сигурно ще ме застреляш ако ти помогна.-каза тя. 

-Съжалявам...-измърморих аз.-Просто много неща се случват напоследък.

-Чух за Панайот и Ейдриян...-заяви тя спокойно.

-Не ми напомняй!-помолих я аз.-Случайно да знаеш къде се намираме...-попитах аз, защото все още не знаех в кой парк съм.

-Да те ипратя до вас?-попита тя.

-Ако може...-започнах аз несигурно. Все пак не исках да я задължавам да ми помага.

-Може.-съобщи тя тръгвайки да ме води, оставяйки ме объркана.

-Ох, това дете наистина е странно...-измърморих аз, но тя май ме чу.

-Каза ли нещо?-извика тя от далечината.

Аз не отговорих. Само се засмях и я настигнах.

------------------------------------------------

Вместо веднага да ме отведе вкъщи, решихме да прекараме деня заедно. Отправихме се към любимото ми кафе, от където исках да взема обичайната доза кофеин за деня. Яна отиде до тоалетната, а аз останах да се редя на опашката. Тъкмо когато дойде моят ред да поръчам някаква баба се предреди.

-Извинете, госпожо...-опитах да обясня, че трябва да се нареди на опашката, но те ме отряза:

-Млъкни, бре. Невъзпитано момиче!-изсъска злобно тя.

-А вие сте една зла жена.-извиках аз яростно.

-Даже отговаря... И уважение няма!-извика жената, правейки се на невинна.

Хубавото е, че Яна се появи в точния момент. Иначе щеше да се разиграе феноменална битка. Щеше да хвърчи коса и нямаше да е моята.

-Ъмм... Май ще е по-добре аз да се редя, а ти да ни запазиш маса.-предложи Яна, опитвайки се да предотвръти настъпването на битка.

-Добре.-казах аз, все още ядосано. Чух как онази старица се смее. Не се стърпях.

-Стара вещица!-измърморих аз и тръгнах да търся маса.

-------------------------------

Остатъкът от деня мина спокойно. Обикаляхме наоколо, говорейки си. Научих много за Яна, но тя все още си оставаше леко побъркана. Нещо свързано с нея още ми подсказваше, че тя крие нещо. Надявам се скоро да разбера каква е тайната, която пази.

Когато стигнахме блока ми се сбогувахме и аз се прибрах. За щастие майка ми беше нощна смяна, което означава, че няма да знае, че не съм била вкъщи снощи.

Прибрах се и оставих телефонът ми да се зарежда, докато открия нещо за ядене.

Когато вечерях и се върнах в стаята ми, видях че имам много съобщения.

Веднага след като си включих телефона получих обаждане...

-Ало, Наде! Къде беше?!-прозвуча глас, който се надявах да не чуя.

Беше...

>---------------------------------------------------<

Авторова бележка:  

Хей, хора! Надявам се, че тази глава Ви хареса! 

Извинявам се за допуснати грешки! :D