Разказът

122 7 2
                                    

Все още се излежавах с книга в ръка. Вече ставаше време за срещата ми с Яна. Най-накрая ще разбера повече за себе си и как да се владея. Не мога да повярвам... Мозъкът ми се отдаде на мислите, докато накрая не се спрях на спомените от снощи. Дано Ейдриян не ми се сърди. Преди да убия още извесно време в мисли книгата, която държах ми падна на главата. За щастие беше от по-леките книжки... Иначе сигурно щях да получа някое сътресение.

Реших, че е крайно време да се оправям за излизане. Станах, разтривайки главата си. Колкото и малка да беше книгата, все пак болеше. Най-накрая се довлачих до гардероба си и си намерих дрехи. Приготвих се и тръгнах. 

От време на време една мисъл ми се въртеше в главата: Къде ли е Ейдриян? Защо не ме е търсил днес? Дори нямам съобщение... Имах чувството, че нещо се е случило, но реших да не прибързвам със заключенията.

-Ще питам Яна. Нека бъдем оптимисти!-казах си аз, наближавайки парка.

Не ми отне много време да я видя. Запътих се натам и тя ми помаха:

-Закъсня с 10 минути.-каза тя, опитвайки се да звучи ядосано.

-Поне дойдох.-изказах се аз със същия тон.

Не след дълго и двете избухнахме в смях.

-Е, как си?-попита тя.-Готова ли си да започнем с разказа?

-Ами... всъщност исках да те питам дали си виждала Ейдриян.-казах аз без да овъртам.

-Не... Последно го видях вчера, когато ви оставих и си тръгнах.-обясни тя.-Даже днес му писах, но не отговори...-добави тя, след като си спомни.

-Ами възможно ли е да е сърдит за нещо? А, може и да му се е случило нещо...-започнах да предлагам различни сценарии.

-Не, спокойно! По-скоро просто има работа.-каза тя и се усмихна.

Накрая решихме да започнем с историята, която тя искаше да ми разкаже:

-Преди много време всичко се деляло на добро и лошо. После се появил балансът, но злото винаги се опитва да надвие доброто, затова всяко десетилетие се провежда Великата битка... Тогава доброто се впуска в битка със злото. При всяко положение трябва да спечели доброто, в противен случай ще настъпи хаус. Сигурно се чудиш защо ти го разказвам. Е, разказвам ти го, защото колкото и налудничаво да прозвучи: Ти си вълкът избран за представител на доброто.-обясни тя внимателно.

Nadia Beast (Лятната Ваканция)حيث تعيش القصص. اكتشف الآن