Nadia Beast (Лятната Ваканция)

Завършването

Днес е денят, в който всичко ще приключи. Днес завършвам и идва най-хубавата част от годината-ЛЯТОТО. Радвам се, че най-накрая се разделям с тези примати и отивам в гимназия. 

Станах по-рано днес, но не беше заради училище. Просто обърках часа на алармата ми. Когато станах и чух майка ми да ме вика исках просто да се правя, че не съм я чула, но най-вероятно е чула силната ми аларма, затова просто отидох при нея.

С нея се скарахме и имахме от онези скандали, в които тя ми налага мнението си за моето бъдеще и къде трябва да уча. ТЯ ДА НЕ МИ Е ШЕФ?!

-Надя, ще станеш учен! - каза тя и ме изгледа строго.

Това беше момента, в който яростно извиках:

-Не си ми шеф! - и хукнах през входната врата. 

Ако бях от нормалните хора, най-вероятно щях да отида направо в училище, но тъй като щях да имам време реших да се отбия до Супермаркета. Не се случи нищо интересно.

В крайна сметка пак закъснях, но все пак отидох малко преди да раздадат дипломите. Отидох при моята групичка и те веднага ме поздравиха. 
-Къде беше бе, Наде?! - попита моята класна.

-Госпожо...-нямах сили и не ми се занимаваше да и обяснявам за пореден път как съм закъсняла. За щастие тя каза само:

-Няма страшно!-и си отиде.

Замислих се за всичко, което беше станало днес. Когато щях да се отчая чух някой от групичката да се обажда:

-Радвам се, че ще се свърши с този клас! Особено, че няма да виждам тоя Ейдриян!

...Ейдриян? ЕЙДРИЯН!?!?!? Това е ужасно. Ще трябва да се разделя с Ейдриян, а той дори не знае, че го обичам...

Сигурно съм имала много шокирано изражение, защото чух познат глас да ме пита:

-Хей, Наде! Всичко наред ли е?

Когато се обърнах, за да видя кой е и какво иска видях него. Ейдриян!

Това беше последното нещо което запомних преди да ми причернее и да чуя виковете за помощ от моите приятели.

Авторова бележка:

Здравейте! Какво мислите за главата? Не е толкова интересна, но се надявам да Ви е харесала! Ще опитам да качвам по-редовно.

Извинявам се за допуснати правопини грешки! :D