Nadia Beast (Лятната Ваканция)

Почивката

Омръзна ми да мисля. Всичките ми мисли се въртяха около драмите, които се случваха напоследък. Трябваше ми време да обмисля всичко, затова реших да си почина.

Когато взех решение, грабнах телефона си и се обдих на Ашли:

-Хей, искаш ли да се видим?-попитах аз.-Вземи и Мей.-добавих бързо аз.

-Амиии... добре? След 30 минути ще сме в парка.-съгласи се тя.

-Добре. Чао!-отвърнах аз радостно и затворих.

Когато най-накрая се оправих, хукнах през вратата. Закаснявах с 10 минути... "Е, не е болка за умиране."-казах си аз, продължавайки да тичам.

Стигнах в парка и веднага ги открих. Седяха на една пейка, не далеч от мястото на което стоях аз. Изтичах зад тях и извиках:

-ЗДРАВЕЙТЕ!

Те толкова се стреснаха, че чак скочиха от пейката. Ашли се търкаляше по земята, а Мей изценираше инфаркт. Най-накрая се осъзнаха и станаха от земята. Изтупаха прахта от дрехите си и Ашли извика:

-Абе, ти луда ли си?!

-Първо: АУ!-извика Мей, масажирайки ушите си.-Второ: ИЗКАРА НИ АКЪЛИТЕ!

-Добре, де, добре! Как да се ревънширам?-попитах аз, опитвайки се да не се смея.

-Амиии... Мей помниш ли онази мазна баница, която гледахме в Кауърланд?-попита Ашли с мазна усмивка.

-О, звучи много добре!-каза Мей и изкопира усмивката на Ашли.

-Офф..хубаво!-казах аз, извъртайки очи.

---------

Преди да се осъзная, вече бяхме пред супермаркета. Влязохме и те веднага ме отведоха към витрината с печена баница.Взех ръкавици и пликове и взех да подбирам баници. "Не разбирам как може да харесват нещо толкова вредно,...но все пак го поискаха. Техен проблем! Ще ги видя като им се лепне на ханша!"-изкикотих се аз в главата си. 

Точно тогава дойде някаква баба и започна да претендира, че съм я предредила. Преди да мога да отговоря, нейната стара приятелка вече я беше издърпала към витрините с месо. Чух само как казва с отвратен глас:

-Ех, днешната младещ!

Обърнах се да видя какво правят Мей и Ашли, а те се оглеждаха наоколо и се смееха. Приличаха на деца от детската градина. Понякога им завиждах, защото винаги успяваха да се забавляват. Извъртях очи и върнах погледа си към витрината с баници.

--------------

Вече бяхме на касите, когато Мей измърмори отегчено:

-Ех, мислех, че този ад няма да свърши!

-Да.-съгла си се отчаяно Ашли.

-Е, стига! Нищо лошо нямаше в магазина... Не сте прекарали толкова много време тук... Стига сте се оплаквали!-заявих им гордо аз.

-Точно ти нямаш думата!-пресече ме Мей.

-Да, ти ни накара да чакаме 2 часа.-добави Ашли.

-О, стига сте преувеличавали!-казах аз, ядосвайки се.

Мей само ми показа часовникът на телефона си.

-И?-попитах аз объркано.

-Ами дойдохме в 10:00, а сега е 12:00!-обясни тя. 

Леле, те наистина бяха прави. Тъкмо се чудих какво ни отне толкова време, когато Ашли заговори:

-Сигурно се чудиш как изхабихме толкова време...-предположи Ашли.

-Изхаби.-поправи я бързо Мей.

-Изхаби.-повтори Ашли, преди да продължи.-Виж и ще разбереш.-каза тя, посочвайки огромна купчина продукти струпани на касовата лента.

-Хей, това не може да съм го купила аз!-извиках аз в моя защита, но бях прекъсната от съркастичния смях на Мей.

-О, без съмнение!-добави тя съркастично.

Погледнах продуктите и наистина се оказаха мои. Погледнах отчаяно към земята. Не можех да повярвам, че тези гоблини бяха прави. И спечелиха спор, в който съм замесена АЗ.

Най-накрая платих. Сметката не бе много голяма. Около 40 лв.

Когато бяхме на паркинга им дадох баниците, а те започнаха да подскачат."Е, явно думите: кефиш се като циганче на баничка, са истина."-казах аз и шеговито извъртях очи.

Те ме оставиха да мъкна всичкия си багаж като магаре. Въздъхнах и измърморих:

-Ще бъде дълъг ден!

-Чухме те!-извикаха те едновременно. 

Е, поне не мислех за проблемите...

----------------Авторова бележка----------------

Хей, хора! Реших да напиша нещо малко по-весело от предишните глави, за да не е само драма. Надявам се главата Ви хареса!

Извинявам се за допуснати грешки! :D