...Тогава прелистих тефтера и товакоето видях ме ИЗУМИ!
Тефтерът или по-скоро дневникът беше изписан на ръка. Прелистих по-навътре и видях илюстрации. Изуми ме фактът, че всичко се въртеше около върколаци.
Реших да се поразровя и да попрочета малко. Когато приключих разбрах, че тук се крие полезна информация за мен, но кой и защо я е пренасял и дали я е оставил нарочно-не знаех. Който и да е бил сигурно може да ми помогне да овладея формата. За мое затруднение никъде не пишеше, името на този, който е събрал информацията.
Когато бях на път да се отчая видях нещо на гърба на дневника. Загледах се и видях гравирани инициалите "Й.В.". Нямам си и на представа кой може да е, но дано го открия.
Прегладнях, но все още бях изгубена. Толкова бях умислена, че се блъснах в някой.
-О, здравяй, Яна!-казах аз все едно нищо не е станало и тогава се осъзнах.-Божичко! ЯНА?!
-Ъмм... Здрасти, Наде! Добре ли си...? Изглеждаш все едно си препила с евтина водка и след това си заспала в кашон...-каза тя като ме гледаше любопитно.
-Не... Слушай, дълга история: изгубих се, но сега намерих теб и...-млъкнах аз.
-И?-попита тя, карайки ме да продължа.
-Знаеш ли пътят за към вкъщи?-попитах аз с идиотска усмивка.
-Да.-каза тя и се засмя.
През цялото време съм била изгубена в някакъв парк и съм се лутала в кръг. Явно трябва да започна да обръщам внимание на околноста, вместо на колата. Вече бяхме пред моя блок.
-Благодаря, Яна!-казах аз и помахах за сбогом, влизайки през вратата на входа.
Чух тя да казва "чао", но беше твърде късно, а аз така или иначе и помахах. Понякога съм много отнесена.
Когато стигнах вратата на апартамента ми, отворих и влязох. Бях забравила какво се бе случило, както обикновенно. Беше към 18:00, което означаваше, че брат ми си е вкъщи, както и мама. Чух шум от хола, което потвърди предположението ми.
Когато влязох навътре, погледнах през вратата в хола. Майка ми седеше на масата и говореше с полиция?! "ТЯ ДА НЕ Е ОТКАЧИЛА?!"-крещях паникьосано на ум.
-КАКВО Е СТАНАЛО?!-извиках аз, без да осъзная.
-Божемой! Надя?!-майка ми извика изумена.-Къде беше? Полудях от притеснение!-започна да се вайка тя.
-Мамо, изгубих се, но следтова успях да намеряпътят до вкъщи.-обясних аз.
Когато мама отпрати полицията ми се стори, че чух един от тях да казва нещо от рода на "Поредният случай с изчезнал тинейджър...", но както обикновенно не обърнах внимание.
-Наде, радвам се, че се върна!-каза мама и ме прегърна.
---Авторова бележка---
Хей, хора! Какво мислите?
Опитах се да я направяпо-дълга, защото последните две глави бяха кратки. Надявам се Ви е харесала главата!
Извинявам се за допуснати правописни грешки! :D
ESTÁS LEYENDO
Nadia Beast (Лятната Ваканция)
Hombres LoboНадя е нормално момиче. Или поне беше така докато не стана инцидента... Тя се превъща във върколак, но се опитва да бъде нормална ученичка! На всичкото отгоре се опитва да впечатли момчето на мечтите си - Ейдриян. Ще успее ли да научи всичко за...