Nadia Beast (Лятната Ваканция)

Дневникът

...Тогава прелистих тефтера и товакоето видях ме ИЗУМИ! 

Тефтерът или по-скоро дневникът беше изписан на ръка. Прелистих по-навътре и видях илюстрации. Изуми ме фактът, че всичко се въртеше около върколаци. 

Реших да се поразровя и да попрочета малко. Когато приключих разбрах, че тук се крие полезна информация за мен, но кой и защо я е пренасял и дали я е оставил нарочно-не знаех. Който и да е бил сигурно може да ми помогне да овладея формата. За мое затруднение никъде не пишеше, името на този, който е събрал информацията. 

Когато бях на път да се отчая видях нещо на гърба на дневника. Загледах се и видях гравирани инициалите "Й.В.". Нямам си и на представа кой може да е, но дано го открия.

Прегладнях, но все още бях изгубена. Толкова бях умислена, че се блъснах в някой.

-О, здравяй, Яна!-казах аз все едно нищо не е станало и тогава се осъзнах.-Божичко! ЯНА?!

-Ъмм... Здрасти, Наде! Добре ли си...? Изглеждаш все едно си препила с евтина водка и след това си заспала в кашон...-каза тя като ме гледаше любопитно.

-Не... Слушай, дълга история: изгубих се, но сега намерих теб и...-млъкнах аз.

-И?-попита тя, карайки ме да продължа.

-Знаеш ли пътят за към вкъщи?-попитах аз с идиотска усмивка.

-Да.-каза тя и се засмя.

През цялото време съм била изгубена в някакъв парк и съм се лутала в кръг. Явно трябва да започна да обръщам внимание на околноста, вместо на колата.  Вече бяхме пред моя блок.

-Благодаря, Яна!-казах аз и помахах за сбогом, влизайки през вратата на входа. 

Чух тя да казва "чао", но беше твърде късно, а аз така или иначе и помахах. Понякога съм много отнесена.

Когато стигнах вратата на апартамента ми, отворих и влязох. Бях забравила какво се бе случило, както обикновенно. Беше към 18:00, което означаваше, че брат ми си е вкъщи, както и мама. Чух шум от хола, което потвърди предположението ми.

Когато влязох навътре, погледнах през вратата в хола. Майка ми седеше на масата и говореше с полиция?! "ТЯ ДА НЕ Е ОТКАЧИЛА?!"-крещях паникьосано на ум. 

-КАКВО Е СТАНАЛО?!-извиках аз, без да осъзная.

-Божемой! Надя?!-майка ми извика изумена.-Къде беше? Полудях от притеснение!-започна да се вайка тя.

-Мамо, изгубих се, но следтова успях да намеряпътят до вкъщи.-обясних аз.

Когато мама отпрати полицията ми се стори, че чух един от тях да казва нещо от рода на "Поредният случай с изчезнал тинейджър...", но както обикновенно не обърнах внимание.

-Наде, радвам се, че се върна!-каза мама и ме прегърна.

---Авторова бележка---

Хей, хора! Какво мислите?

Опитах се да я направяпо-дълга, защото последните две глави бяха кратки. Надявам се Ви е харесала главата!

Извинявам се за допуснати правописни грешки! :D