Nadia Beast (Лятната Ваканция)

Сънят

Когато се свестих разбрах, че нещо не е както трябва. Отворих очи и се огледах наоколо. Единственото нещо, което видях бяха четири стени. Нищо особенно-стара, олющена мазилка. Нямаше нито прозорци, нито врата. Имаше само малък процеп в стената, през който се процеждаше еединствения лъч светлина, но беше достатъчен, за да освети малкото помещение.

Започнах да се чудя къде съм, но се опитах да запазия спокойствие. Явно майка ми беше права, като ме записа на онзи лагер за оцеляване. Майка ми. Искам да не беше толкова взискателна спрямо мен. Не може ли поне веднъж да ме остави?! Тогава се сетих какво се случи и в този момент разбрах, че незнам пътият до вкъщи. "Как ще се прибера?!"- зачудих се аз и започнах да изпадам в паника.

В този миг всичко се промени. Стените изчезнаха и пред мен се разкри удивителен пейзаш. Намирах се в някаква гора. Можех да видя различни животни да тичат и скачат щастливо. Или поне изглеждаше така, докато не настъпи нощта. 

Мъгла се спусна и на хоризонта едва се забелязваха силуетите на близките дървета. Започна да става студено и като чели гората замря. В този момент аз просто седнах на земята и се опитвах да си обясня какво се случва. Нищо не правеше логика. Мислите ми бяха прекъснати от нещо необичайно: Смях. Незнаех, дали да се радвам или да се страхувам, затова просто застинах на място и гледах да не издавам шум.

Всичко беше тихо и реших, че откачам докато не чух смехът отново. Единствената разлика беше, че този път смеха се чу от по-близо. Мога да се закълна, че видях фигура на момиче да се скрива зад едно дърво.

Преди да се осъзная то излезе от скривалището си и започна да крачи към мен. 

-Коя си ти и какво искаш от мен?-попитах аз, надявайки се да не ми се случи нищо.

-Яна.-беше единственото което каза тя и просължи да крачи към мен.

Затворих очи и започнах да се моля, повтаряйки в главата си "Искам вкъщи!".  От нищото се чу шум и момичето изчезна. Храстите се разлюляха и от тях изкочи бял вълк. Този вълк ме преследва от много време, но незнам защо. Той се приближаваше към мен, а аз не можех дапомръдна. Опитите ми бяха безполезни.  Протегнах ръка към главата  му и затворих очи. Очаквах да остана без ръка, но вместо това животното заби муцуната си в ръката ми и тогава всичко изчезна.

----------------------------------------------Авторова бележка--------------------------------------------------------

Хей, хора! Надявам се да ви е харесала главата! 

Ще напиша още една, защото имам идеи, които искам да включа.

Извинявам се за допуснати правописни грешки! :D