-Ало, Наде! Къде беше?!-прозвуча глас, който се надявах да не чуя.
Беше Ейдриян и звучеше доста разтревожен.
-Да?-отговорих аз, но отговпрът ми прозвуча повече като въпрос.
-Как си? Какво стана?! Къде отиде?!?!-той ме бомбандира с въпроси.
-Нищо не разбрах от това, което ме пита.-казах аз, подканвайки го да задава въпросите си по-бавно.
-Къде беше?-попита той, поемайки си въздух, за да се успокои.
-Разхождах се.-отговорих просто аз.
-Къде!?-почти извика той.
-По-спокойно! Какво значение има къде съм... Тръгнал да се бие с Панайот! Що за идиот си... Какъв ви е проблема и на двамата?!... Знаеш ли, не искам да знам!-завиках аз ядосано.
-Той...-опита се да каже нещо, но аз нямах нервите да го изслушам. Затворих му и изключих телефона си.
Свих се на кълбо и започнах да плача.
-------------------------
На сутринта се събудих от позвъняване на входната врата. Тъкмо щях да извикам на майка ми да отвори вратата, но се сетих, че тя е на работа.
-Офф... Кой е тук толкова рано?!-измъмрих аз недоволно, поглеждайки часовника си.
Отправих се към коридора, без дори да се поглеждам в огледалото. Все още бях с дрехите от вчера: тениска и къси панталони. Бяха леко мърляви, но не ми пукаше особенно. Косата ми сигурно изглеждаше като гнездо в ремонт, но по-малко не можеше да ми пука за това в този момент.
Чу се тропот по входната ми врата. Аз отворих, точно преди човекът от отсрещната страна на вратата да почука отново.
-Какво правиш тук?!-изказах се аз монотонно.
-Идвам да те видя...-обясни Ейдриян, който държеше нещо зад гърба си.-Е, може ли да вляза?-попита той, усмихвайки се.
-Оф, заповядай!-казах аз, пускайки го да влезе.
-А, това е за теб.-каза той, давайки ми букет от рози. Бях много изненадана, но реших да не го показвам.
-Благодаря!-казах аз.-Но не разбирам защо ми ги даваш.-обясних аз, подканвайки го да обясни защо ми дава цветята.
-Ами... исках да се извиня и да обясня какво се случва напоследък...-започна той.
-Хубаво...Слушам те.-подканих го да разказва.
-Панайот не е ангел, не се заблуждавай. Той те харесва и си мисли, че аз му преча да те получи, затова се сбихме онзи ден.-каза спокойно той.
-И? Защо ще реши, че си пречка? Той да не е тъп?!-запитах аз, но въпросите ми бяха отправени към мен.
-Не знам. Знам, че не трябва да му се доверяваш.-каза той.
-И откъде да знам, че ти не лъжеш?-попитах аз.
-Защото...-започна той, но не пророни нито дума след това.
-Защото?-подканих го отегчено аз.
-Защототехаресвам.-казах той прекалено бързо, за да го разбера.
-Моля?-попитах аз, за да го накарам да повтори по-бавно.
-Защото...-той си пое въздух.-...те харесвам.-завърши той.
Ако не се бях разсънила досега, вече го направих. Не знаех какво да кажа. Просто стоях и гледах тъпо. Преди да се осъзная, той измърмори чао и отпраши.
-------------------------------------
Сигурно стоях така с часове, мислейки върху това което ми каза Ейдриян. "Ох, обърках се."-казах си аз и се отправих към стаята си. Взех си телефона и започнах да ровя в груповия чат с Мей и Ашли Г., за да се разсея. Мисията бе успешна.
Ашли не спираше да повтаря как иска да си купи трактор, а Мей споделяше плановете си за години напред. Понякога не ги разбирам. Както и да е, навярно и те не ме разбират.
Тъкмо щях да заспя, когато някой реши да ми прати съобщение.
>---------------------------------------------------<
Авторова бележка:
Хей, хора! Тази глава беше от драматичните. Надявам се, че Ви хареса!
Извинявам се за допуснати грешки! :D
BẠN ĐANG ĐỌC
Nadia Beast (Лятната Ваканция)
Người sóiНадя е нормално момиче. Или поне беше така докато не стана инцидента... Тя се превъща във върколак, но се опитва да бъде нормална ученичка! На всичкото отгоре се опитва да впечатли момчето на мечтите си - Ейдриян. Ще успее ли да научи всичко за...