Какъв странен феномен е
всички да те обичат,
но ти да не обичаш никого освен себе си.
Всички се прегъват, за да спечелят вниманието ти,
всички се прегъват докато не се прекършат.
С тази твоя чаровна усмивка, изглеждаш
като разбитите парченца от хората, които ти никога не се опита да обикнеш.
Бих казала, че съжалявам, задето си тръгнах, но няма да лъжа
Просто не исках да се прекърша за твоето забавление.
YOU ARE READING
Forest on the Moon
Poetry"Тя винаги е била една от многото звезди в галактиките на другите. До сега."// "скелети --- не е ли всичко това, което всъщност сме? фигури от клечки, опитващи се да останат живи" // Най - висок ранг #16 в Поезия. /Английската версия/ Най - висок ра...
