Зад гърба на Шопен
стоят те
той и тя.
Пианистът в пурпурна дреха свири
Прелюдия
Валс
Вятърът разтърсва косите си по пътя към пианото
тъй като със сигурност иска да свири в дует.
Етюд
Ноктурно
Когато пианистът спре да свири, те ще станат, за да бъдат погълнати от публиката.
Те никога няма да се видят отново.
Но всички знаем, че
музиката никога не умира.
YOU ARE READING
Forest on the Moon
Poetry"Тя винаги е била една от многото звезди в галактиките на другите. До сега."// "скелети --- не е ли всичко това, което всъщност сме? фигури от клечки, опитващи се да останат живи" // Най - висок ранг #16 в Поезия. /Английската версия/ Най - висок ра...
