Когато снежинките върху нейните бузи
са като малки замръзнали целувки,
слънчевата светлина е това, което нейното сърце търси
чистото небе е това, което тя пропуска.
Когато кокичетата пораснат от снега
и дните започнат да стават по - дълги,
срещу усещането на кръвообращението й
топлината е това, което я прави силна.
Когато цветята увехнат наоколо
и топлината се излее от небето,
ярките слънчеви лъчи я заблуждават
карайки зимата да изглежда като лъжа.
Когато листата се обагрят в червено
и дъждът започне да я посещава често,
тя мисли за всичко неизказано
нейните чувства започват да се размекват.
Като сезоните се променят
тя се променя също,
чувствата й варират
от златно към синьо.
YOU ARE READING
Forest on the Moon
Poetry"Тя винаги е била една от многото звезди в галактиките на другите. До сега."// "скелети --- не е ли всичко това, което всъщност сме? фигури от клечки, опитващи се да останат живи" // Най - висок ранг #16 в Поезия. /Английската версия/ Най - висок ра...
