Бягай, Бягай! БЯГАЙ!
Гласът в главата ми става все по - силен и по - силен и съвсем скоро това е всичко, което съм способен да чуя. Бягай!
Подчинявам се и бягам. Бягам толкова бързо, колкото мога. Всъщност, мисля, че никога не съм бягал по - бързо.
Не се осмелявам да се обърна назад, но чувам дишането на звяра зад гърба ми. Не мога да му позволя да ме хване.
Не поглеждам назад.
Бягам.
Бягам докато краката ми не станат в рани и главата ми се завърти. Едвам дишам, но не спирам да бягам. Тялото ми иска да спре, да се предаде, но умът ми единствено чува този глас. Бягай!
Може би, ако бягам достатъчно бързо, звярът няма да ме хване. Може би ще изчезне. Може би ще се освободя.
Рискувам и поглеждам встрани. Това, което виждам, ме ужасява. Звярът е точно зад мен, дори по - близо от преди. Познавам по очите му, че никога няма да бъда свободен. Греховно обещание, че винаги ще бъде до мен.
Белите ми дробове горят, но опитвам да бягам по - бързо. Внезапно краката ми ме предават, докато целият се паникьосвам. Падам на земята. БЯГАЙ!!!, се развиква гласът. С всички сили се опитвам да стана. Когато усещам, че първото пипало се увива около тялото ми, осъзнавам, че вече е твърде късно. К р е щ я.
Лежа парализиран на земята, докато вените ми се пълнят с отрова. Не мога да се движа. Не мога да дишам. Не мога да мисля. Предавам се. Гласът в главата ми го няма. Мен ме няма.
Вече трябва да знам, че е по - добре да се обърнеш и да посрещнеш чудовището с високо вдигната глава.
Вече трябва да знам, че чудовището не е н е п о б е д и м о.
YOU ARE READING
Forest on the Moon
Poetry"Тя винаги е била една от многото звезди в галактиките на другите. До сега."// "скелети --- не е ли всичко това, което всъщност сме? фигури от клечки, опитващи се да останат живи" // Най - висок ранг #16 в Поезия. /Английската версия/ Най - висок ра...
