***
тя стои точно до мен
но е сякаш океани надалеч.
тя гледа към мен
усмивката ѝ е толкова ярка, както винаги
докато нейното съзнание е някъде другаде.
може би
просто може би
ние двамата правим едни и същи неща
мислейки си как е било преди
когато "приятели" не беше просто една празна дума.
и двамата стоим тук
но масичката за кафе не е единственото нещо, което ни разделя.
ще излъжа ли ако кажа
че нашето приятелство е мъртво
като увяхналото растение стоящо на прозореца ми
VOCÊ ESTÁ LENDO
Forest on the Moon
Poesia"Тя винаги е била една от многото звезди в галактиките на другите. До сега."// "скелети --- не е ли всичко това, което всъщност сме? фигури от клечки, опитващи се да останат живи" // Най - висок ранг #16 в Поезия. /Английската версия/ Най - висок ра...
