тишината тече във вените ми
оставяйки златни петна
върху устните ми
думите не са никога там
на върха на пръстите ми
трябва да копая дълбоко за да ги намеря
понякога се чувства като слабост
или болест
но е нито едното
тогава какво е?
моят верен, любящ спътник
"ти си толкова тиха"
"трябва да говориш повече"
"никога не съм те чувал да говориш"
"защо винаги си толкова тиха?"
така че просто се усмихвам
и кипя отвътре
VOCÊ ESTÁ LENDO
Forest on the Moon
Poesia"Тя винаги е била една от многото звезди в галактиките на другите. До сега."// "скелети --- не е ли всичко това, което всъщност сме? фигури от клечки, опитващи се да останат живи" // Най - висок ранг #16 в Поезия. /Английската версия/ Най - висок ра...
