и когато нощта дойде и ме промени
в човек който не познавам
се изкъпах в лунна светлина
разтопи ме в сребрист басейн от мечти
оставих луната да ме прегърне
и да шепти лъскави обещания в ушите ми
оставих звездите да ме заслепят
докато тъмнината не се прокрадне в съзнанието ми
сега прекарвам целите си дни в чакане
нощта да дойде
тъй като тя е единственият любовник
когото някога съм имала
DU LIEST GERADE
Forest on the Moon
Poesie"Тя винаги е била една от многото звезди в галактиките на другите. До сега."// "скелети --- не е ли всичко това, което всъщност сме? фигури от клечки, опитващи се да останат живи" // Най - висок ранг #16 в Поезия. /Английската версия/ Най - висок ра...
