Да се влюбя в теб бе по - лесно, от колкото да заспя. Случи се за един миг, по - бързо от всякога. Това бе наистина странно ново чувство. Една минута се скитах измежду мъгла от мисли на непозната територия, опитвайки се да намеря пътя до вкъщи. Следващата минута открих теб и внезапно осъзнах, че не бях изгубен вече.
Ти беше моят дом.
Всеки ден, събуждайки се с теб до мен. Всяка нощ, заспивайки със сладките ти думи. Най - накрая започнах да вярвам в магията.
Бях глупак.
След няколко месеца, този спокоен сън се превърна в безкраен кошмар. Събуждах се сам в мрачната нощ с хиляди мисли, обикалящи из главата ми. Лежах напълно буден, опитвайки се да не се разпадна. Опитвах се да забравя за магията, да забравя за нас. Опитвах се да избягам от любовта и това беше най - трудното нещо, което някога съм правил.
Когато домът ми започна да се превръща в руини, знаех, че трябваше да го направя. Трябваше да бягам.
Но как да избягаш от домът си, ако той е човек?
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Forest on the Moon
Поэзия"Тя винаги е била една от многото звезди в галактиките на другите. До сега."// "скелети --- не е ли всичко това, което всъщност сме? фигури от клечки, опитващи се да останат живи" // Най - висок ранг #16 в Поезия. /Английската версия/ Най - висок ра...
