тя танцуваше за да го забрави
но тя не осъзнаваше че той я води през цялото това време
обикаляйки мислите й
въртейки я в отсъстващите си ръце
когато музиката спря
сълзите танцуваха върху бузите й
това бе моментът в който тя осъзна че трябва да танцува
докато спомените не се превърнат в нищо друго освен в чупени парчета под нозете й
VOCÊ ESTÁ LENDO
Forest on the Moon
Poesia"Тя винаги е била една от многото звезди в галактиките на другите. До сега."// "скелети --- не е ли всичко това, което всъщност сме? фигури от клечки, опитващи се да останат живи" // Най - висок ранг #16 в Поезия. /Английската версия/ Най - висок ра...
