2 глава

3.2K 102 64
                                    

Прекрачих прага на училището и веднага всички се втренчиха в мен. Бях нещо като популярна. Някои от момчета ми свиркаха или ми правеха перверзени коментари. Момичетата пък се дразнеха, е повечето внимание е върху мен...Точно затова и се усмихнах. Е радвам се, че мойте приятели не са такива. Като ги споменах..

-Хей Джен. Къде се губиш?- прегърна ме Зак. Най-добрия ми приятел който е гей...

От моя клас е заедно с най-добрата ми и единствена приятелка

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

От моя клас е заедно с най-добрата ми и единствена приятелка. Бела.

-Е тук съм

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

-Е тук съм. Най-накрая последната ни година. -усмихнах се.

-Е момичета не знам за вас, но нова година...Нова любов.- изчурулика Зак. Изпуфтях.

-Любов?- изсмях се.- Предпочитам да се застрелям. -нацупих се.

-До кога ще говориш така?- запротестира той.

намеси се Бела.- Докато не дойде правилния.

-Ъгх. Хайде да влизаме в час. Не искам да закъснявам още в първия ден.- те се засмяха и тръгнахме към първият ни час който е история.

Влязохме в стаята и седнах на последния чин. Винаги съм стояла на последните чинове. Не искам толкова внимава върху себе си макар точно това да ми бе в повече. Изкарах си нещата нужни за часа и Бела се обърна към мен.

-Хей, знаеш ли, че стария господин е напуснал и, че сега ще ни е нов.

-От теб научавам.

-Дано да е някой млад.- изкикоти се, а аз извъртх очи. Винаги е мислела само за удоволствието и секса. Та аз дори съм още девствена. Тропането на вратата ме изкара от мислите ми. Вдигнах си главата и веднага съжалих. Не ти се ебаваш с мен. Не е възможно....Някой да ме гръмне. Той....

Засяка погледа си с моя и веднага самодоволната му усмивка се показа.....моя кошмар. Стъписах се.

-Здравейте ученици! Аз съм ви новия учител както виждате. Казвам се Иван Мартинес. - докато говореше не спираше да ме гледа и да се усмихва мазно.- Искам да стоите по номера. Винаги щом стъпя в тази стая ви искам по номера.- мамка му. Аз съм 6-ти. - Хайде. - заповяда.

Всички станаха и си намериха местата докато аз все още седях. Ед дойде до мен.

-Ъъ, Джен това е чинът ми.- почеса си тила и ми се усмихна мило. Усетих погледа на Иван върху нас. Усмихнах се. Щом той ще си играе и аз мога. Ще го играя мръсница.

Станах и се приближих до Ед. Бях близо до ухото му и прошепнах..

-Слсдък си.- той се изчерви леко.

Отидох най-отпред и доволната ми усмивка не слизаше. Седнах си на чина и нарочно погледнах моя скъпи учител в очите. В тях се четеше ярост. Подсмихнах се. Спокойно. После ще ви разкажа историята ни.

-Гхъм. Нека всички се представят.

Ариана се представи сега е ред на Боб, Мими, Алиса, Маркъс....ИИИ мен.

-Моля, представи се!- погледна ме с игрив поглед. Той много добре знаеше името ми. Сърцето ми прескочи удар. Преглътнах.

-Аз съм Дженифър.- казах тихо. Усмивката му нарастна. Така продължи до края на часа.

Започнах да си събирам нещата когато Зак и Бела дойдоха до мен.

-Джен ние с Зак имаме малко работа. После ще се видим.- защо нееееееее. Идваше ми да им се разкрещя затова, че ме оставят с кошмара ми, но вместо това аз просто кимнах. Те тръгнаха.

Събрах си нещата и ги сложих в раницата си. Настигнах някои от учениците в стаята, за да излезем заедно, но Иван беше твърде бърз и ме хвана за лакътя и прошепна в ухото ми..

-Не си играй с мен.- погледнах го бързо и остснових, че се хили. Набързо излязох от стаята и бегом отидох в тоалетните. Заключих се. Отидох пред огледалото и си поех въздух. Как по дяволите е влязъл тук. Та той не е учител по история.

Да започна на кратко... Иван Мартинес е този който се опита да ме изнасили. Където беше в затвора. На 18 години е. Точно затова няма как да е учител.... Всичко е шибано объркано.

Поосвежих се и отключиха вратата.

До края на учебните занятия не го видях. Затова бях щастлива. Явно си е тръгнал. Излязох на двора на училището и видях брат ми да ме чака. Усмихнах се и се затичах към него. Прегърнах го силно.

- Как си принцесо?- след като ме пита се сетих за Иван. Натъжих се и той го забеляза.- Хей...

-Иван.- след като му казах името, Алекс се напрегна. Изведнъж погледна зад мен. Стисна юмруци и застана пред мен. Позволих си да надникна и видях Иван да идва към нас. Оу не...


Следва продължение...
Дано да ви е харесало ☺😘.
Обичам ви❤❤❤.

The bad boyWhere stories live. Discover now