The bad boy

7 Глава

- Иван пусни ме!- започнах да крещя, но напразно. Нямаше никой в къщата освен ние двамата.

-Тихо принцесо.- прошепна.

Хвана ме за лявата гърда и я стисна леко. Мамка му не отново! Не искам да бъда пак в тази позиция...Не искам. Изведнъж адреналина ми дойде и аз го захапах за ръката.

-Охх...Кучка.- изрева. Отскубнах се от хватката му и се обърнах срещу него.

Личеше си гняв по лицето му. Направих две крачки назад. Трябва да има някакъв начин да го изритам от тук. Охх шит...Но как?

-Иване махай се от дома ми..

-А ако не се махна?- познатата самодоволна усмивка се появи.  Охх защо трябва да е толкова трудно?

-Ще повикам полиция.- усмивката му спадна и на нейно място беше злобата. Ухилих се. -Май няма да искаш отново да си на топло. А?

Той тръгна към мен, но аз не помръднах. Край. Стига толкова страх.

-На умна ли си правиш?

-Оу аз съм си умна...За разлика от теб.- Ръмжене се чу от него.

-Е, принцесо. Ще го направим по добрия или по лошия начин?- ухили се.

- Извратеняк.

В следващата секунда знаех само едно. Голямата му ръка беше оставила на лицето ми голям отпечатък. Сълзите напираха да излязат, но се сдържах да не ги пусна. Трябва да бъда силна.

-Посмей да ми кажеш още нещо такова и другата буза ще ти е зачервена.- изръмжа в лицето ми. 

Нещото което направих въобще не му хареса. Избърса лицето си с ръката си. Да. Точно така. Бях го оплюла. Другото което знаех е, че той ме носеше на някъде.

-Пусни ме глупак такъв.- виках и виках, но нищо.

Той ме носеше към дивана в хола. Хвърли ме на него и се надвеси над мен. Усмивка плъзна по лицето му. Леле колко би-популврен е.

-Това което си наумил да правиш няма да стане!- казах твърдо. Той се ухили.

-Мислиш ли, че ще можеш да ме спреш?- повдигна вежда. Изсмях се.

-Твойто мъжество е по-малко и от средния ми пръст.- леле прося си го. Иван отново изръмжа и притисна тялото си повече към моето при което аз изтръпнах.

-Сега ще ти покажа колко е ,,малък".

Започна да целува врата ми и да оставя следи. Мамка му, някъде вътре в мен усещах удоволствие. Не исках да мисля за това, защото Иван махна тениската си. Добре признавам си, че има хубаво тяло, но в момента се опитва да направи това което не направи преди години.

-Помощ! Моля някой да ми помогне!- имах много малка надежда съседите да ме чуят, но и това не стана. Загубена съм.

-Никой няма да те чуя сладкишче.

-Защо го правиш? Толкова много ли ме мразиш..?- попитах докато целуваше ключицата ми. Опитах се да го избутам, но не успях.

-Мразя?  Аз те ненавиждам Далас!

-Какво?

Как е възможно?

-Вярно е.

-Но защо?

-Друг път ще ти разкажа красавице! Сега имаме по-важна работа.- засмя се. И дотук с баламосването.

-Моля те пусни ме.- виках. Опита се да ми свали блузата, но го изритаха в топките. Ха. Така му се пада.

-По дяволите.- още няколко псувни излезнаха от устните му преди да ми удари още един силен шамар.

-Глупачка. Заслужаваш да ти направя нещо по-лошо.- усмихна се зловещо. -И ще го получиш скъпа.

Той се наведе към устните ми и разби своите яростно в моите. Започна да ме целува грубо и настоятелно защото не му отвръщах. Гнус ме е.

-КАКВО ПО ДВВОЛИТЕ СТАВА ТУК?!- татко. Започнах да плача. Досега се опитвах да не плача, но сега...Просто не мога вече.

Иван се отдръпна от мен и се обърна към татко. Щом го направи ги видях. Мама ме гледаше притеснено, а татко гледаше Иван злобно. Тръгна към нас и го сграбчи.

-КАК СМЕЕШ ДА ДОКОСНЕШ ДЪЩЕРЯ МИ ИЗРОД.- викаше. Удари го силно в челюстта и Иван се олуля.

Мама дойде до мен и ме загърна с палтото си.

-Шшшт тихо миличка. Всичко свърши. Мама е тук.- шептеше ми успокоително, но в момента не можех да се успокоя.

Отново за малко Иван да ме изнасили. Бях го преодоляла някак...Няма да издържа вече.

Сринах се в ръцете на майка си. Тя ме прегърна силно. Погледнах към татко който изхвърли Иван от къщата. Татко не го беше пребил. Само веднъж го удари.

След като затвори вратата дойде до нас и клекна. Погали ме по главата и се наведе да ме целуне по челото.

-Татко е тук скъпа. -Взе ме в прегръдките си. -Обичам те принцесо. Спокойно. Поплачи си.- галеше ме по главата, а аз бях толкова изморена и наранена, че заспах в прегръдките му.

Последната мисъл ми беше:

-Иван писна ми да страдам заради теб. Писна ми да ме нараняваш. Писна ми да плача. Ти отново направи грешка и никога няма да ти простя. Край. Старата Дженифър си отиде. На нейно място е кучката която ще ти съсипе живота.

************************************

Съжалявам за закъснението.
Надявам се да ви е харесало.
Обичам ви.❤❤❤