5 Глава

2.4K 76 13
                                    

Усетих ток да преминава по тялото ми от думите му.

-Н-наказание?- очевидно е, че не разбирах на къде бие. Той се усмихна и притисна тялото си към моето.

Мамка му осетих издутината му. Преглътнах шумно. Иван прокара палец по долната ми устна. Отново усетих огъня.

-Страх ли те е?- изведнъж попита той.

Погледнах го в очите и там се четеше загриженост. Той загрижен ли е за мен? Няма начин, за никой не е загрижен освен за себе си.
  Той е задник. Използва всяко едно момиче за своите нужди. Независимо дали тя иска или не, но в повечето случаи те му се лепят.

- Отговори ми!- настоя той малко по-остро.

Дали ме е страх? Определено ме е страх, но не искам да го показвам пред него, но щом видях извратената му усмивка, цялата увереност се изпари.

- Какво ако ме е страх?- Иван  не отговори, а само ме хвана за китката и ме издърпа.

Излезнахме от  тоалетната.  След като видях към къде се е насочил, аз се опитах да се отдръпна, но не успях. Разбира се той беше по-силен от мен.

- Няма да си тръгна оттук без приятелите ми.- Казах му остро.

Той не направи нищо, а само забърза крачката си.  Щом излязохме навън студения въздух ме удари в лицето, почувствах как настръхвам.  Явно и Иван е  сетил защото се спря. Свали си якето И ми го наметна. Честно се изненадах от жеста му.

- Благодаря!- казаха едва.

Спряхме пред едно спортно BMW. Ококорих очи.

- Качвай се!- заповяда той.

- Никъде няма да ходя с теб!

- Казах да се качваш!- повиши тон.

- Аз казах, че никъде няма да ходя с теб!- Тона ми остана равен.

Той затегна хватката си и ме погледна още по- ядосано и от миналия път. Замръзнах щом той се доближи до лицето ми.

- Не ме карай да върша неща за които ще съжалявам.

Присмях му се.

- Каквото и да направиш, каквото и да кажеш дори и да е грешно, а то в повечето случаи винаги е грешно, ти никога няма да се извиниш и никога няма да съжаляваш.-  Казах му истината в лицето.

Иван вдигна свободната си ръка и мислех, че ще ме удари. Затворих очите си в чакане на шамара, но вместо това усетих леко галене по бузата си.

The bad boyDove le storie prendono vita. Scoprilo ora