The bad boy

6 Глава

Докато вървях отново размишлявах над думите на Иван. Какво ще стане ако го изкажа на полицията? Та той продава дрога! Това е незаконно! Но ако го издам, ще загазя. Познавам го много добре и знам, че не трябва да му се противопоставя, но по дяволите, той е убиец, изнасилвач и наркобос. Ъхг. В пълна каша съм.

-Хей, муцка!- чух гласа на най-добрия си приятел. Вдигнах глава към него и срещнах погледа му. Той въздъхна. -Защо плачеш котенце?

Вдигнах ръка, за да си избърша стелката сълза. Дори не съм усетила, че плача. Толкова ли слаба бях?

-Не плача! Просто докато вървях и ми влезна боклуче в окото.- подсмръкнах и се насилих да се усмихна.

-Тези на някой друг мила. Познавам те още от първи клас. Мен не можеш да ме излъжеш.- мамка му беше прав. Е щом е започнало...

Пуснах още една самотна сълза да се спусне по бузата ми.

-Добре щом не искаш не ми казвай, но който и да е, каквото и да ти е казал или направил, не си заслужава да плачеш за него. Не ти отива да плачеш.- усмихна се и ме накара да направя същото. Усмихнах се и го прегърнах силно.

-Благодаря ти Зак.

-Нали знаеш колко много си те обичам?- прошепна докато още се прегръщахме. Още повече се усмихнах.

-Знам...И аз те обичам!- и в този момент видях Иван.

Усмивката ми посърна и отново се натажих. Той ни гледаше някак странно....Ядосано. Но защо? Отдръпнах се от Зак и забелязах, че той си тръгва. Въздъхнах тежко.

Върнах погледа си към Зак.

-Хайде, да влизаме.- подканих го. Той кимна и тръгнахме към входа на сградата.

Неотрална гледна точка.

Докато Дженифър и Зак отиваха към Бела, Иван дишаше тежко и удари силно стената в калсната стая. Добре че е сам. Беше ѝ много ядосан. Беше ѝ ядосан затова, че позволи на момче да я докосне. Нямаше значение за него, че момчето е гей. Той винаги ще я ревнува от мъжкият пол. Изръмжа от ярост и хвана косата си и я издърпа на горе. Нямаше да позволи това да се случи втори път. Беше готов да убива за нея, но преди това щеше да ѝ си го върне затова, че позволи на гейчето да я прегърне.

Гледна точка на Дженифър.

-Чао, после ще се видим.- помахах на приятелите си. Звънеца беше бил и вървях към статята на ада.