8 Глава

2.1K 79 15
                                    

Усетих как някой ме гали по главата. Лениво отворих очи, но от първия път гледката беше размазана. Премигнах няколко пъти и видях, че пред мен беше баща ми. Усмихнах се слабо, а той ми отвърна на усмивката.

-Добро утро сънливке. Как спа?

-Добре... Предполагам.- той леко се намуси, но побърза да си върне усмивката.

-Днес ако искаш не ходи на училище.

-Не, ще отида.- надигнах се от мекото легло и застанах в седнало положение.

-Сигурна ли си скъпа?

-Напълно.- татко кимна целуна ме по челото и излезе.

Въздъхнах и станах от леглото. Трябваше да си измия тялото, защото все още чувствам мръсните ръце на онзи негодник. Не мога да повярвам какви хора има на този свят. Е от сега нататък не ми пука.

Влязох в банята и започнах да се събличам. Махнах блузата, долнището и бельото. Влязох под душа и пуснах топлата вода. Взех сапуна и започнах да търкам тялото си като си вярвам, че така ще отмия следите от Иван.

Измих си тялото и взех шампоана, за да си измия и косата. Щом вече бях готова и с миенето на зъби, излязох от банята с бяла копринена кърпа около тялото си. Отидох пред гардероба и си извадих дрехите за деня. Седнах пред огледалото и започнах да се гримирам. Този път си сложих маалко повече грим.

Фон дьо тен, коректор под очите, спирала, хайлайт, тъмни сенки, очна линия и за завършек кърваво червено червило. Облякох се.

Сложих си чокър с висулка на котка и си изправих косата

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Сложих си чокър с висулка на котка и си изправих косата. Погледнах се в огледалото и имах вид на кучка, но няма проблем за мен. Заради Иван съм такава. Взех си чантата за училище и слязох в хола. Там бяха брат ми и майка ми.

Леле кълна се, че и на двамата им се уголемиха зениците.

-Какво?- погледнах ги тъпо.

The bad boyDonde viven las historias. Descúbrelo ahora