Стрелата на времето

ГЛАВА ПЪРВА

" Часовникът е вече млъкнал

и в неговия чер ковчег

лежат умрели часовете

и неподвижно спи махалото."

- Атанас Далчев

I

„Според древногръцкият философ Зенон, летящата стрела не се движи. Във всеки един момент от своя полет, тя се намира в определена точка и в тази точка тя е в покой. Следователно през цялото време, докато стрелата е в пространството, тя е неподвижна. С тази апория философът отрича движението."

Даниел прекъсна потока си от мисли и сложи тетивата на изящно полираните дървени рамена на лъка.

„Но ако няма движение, то тогава няма и време, защото според Аристотел: „ Времето е отброяване на движението."... Отново изпаднах в безизходица!"

Момчето издиша раздразнено през устата и пред лицето му се разшири бял облак, който в последствие се разсея и изчезна. С лявата си ръка стисна силно лъка за ръкохватката дотолкова, че кокалчетата му мигновено изпъкнаха. Другата ръка поднесе към слепоочието си, което пулсираше от вътрешния диалог, който водеше и малко или много го влудяваше. Разтри внимателно мястото, при което болката почти изчезна и грабна една от тънките черни стрели със заострен железен връх, която постави ловко измежду тънките си дълги пръсти. Сложи я на лъка, закачайки другия й край за тетивата, след което положи три пръста под нея. Днес бе решил да стреля без мерник.

Изпъна рамене и вдиша от студения горски въздух, който разхлади тялото му. Закова погледа си в мишената, която бе закачил на едно от множеството дървета в гората и се съсредоточи повече в нейния жълт център, означен с хикс.

Без да сваля поглед от нея, почти машинално изпъна тетивата и насочи лъка. Замръзна на място и постоя така за няколко секунди, за да се увери, че се е прицелил добре. Белият край на стрелата се намираше точно пред водещото му дясно око.

„Какво е времето?"

Пусна мисълта в същото време, в което пусна и стрелата. Лявата му ръка все още стоеше неподвижно изпъната напред, а дясната свита с лакът нагоре и открояващи се мускули, получени от дълги тренировки. Беше сигурен, че ще улучи центъра. За първи път днес, след десетки изстрели и рани, както по пръстите на дясната ръка, заради силното опъване на тетивата, така и по другата, получени от перото на стрелата. Беше прекарал цял следобед в гората, за да разсее гневните си мисли и да се отдели от останалия еднообразен свят, както по принцип обичаше да прави. Стрелбата с лък му помагаше да насочи по-добре излишната си енергия, както на физическо, така и на умствено ниво. Можеше да си разсъждава цял ден по всевъзможни големи теми и едновременно с това да тренира тялото си.