Стрелата на времето

ГЛАВА ДЕВЕТА

IX

Даниел се стъписа, изпускайки неволно телефона си. Сърцето му подскочи рязко и всяка мисъл в главата му излетя надалеч. Той просто се вторачи в момичето пред себе си, чиято светла коса изпъкваше дори в тъмнината на стаята.

Тя се засмя леко и звънливият й смях заехтя в стаята.

– Сладък си. – отбеляза Мелани, докато наблюдаваше момчето с пламенни очи.

– Какви са тези предмети? И коя изобщо си ти? – той пренебрегна думите й и изстреля първите въпроси, които му дойдоха на ум, сбръчвайки вежди, ядосан на незнанието си.

Тя въздиша и продължи да го гледа все по-настойчиво. Впиваше поглед в напрегнатото му лице и огледа още по-напрегнатото му тяло. Когато забеляза треперещата му ръка, все още стискаща компаса, малка крива усмивка пропълзя по лицето й.

– Уплашен си или по-скоро развълнуван?

Даниел поиска да ритне някакъв кашон до себе си, но се стърпя. Наместо това вложи гнева в думите си:

– Старецът ми отговаря с разни двусмислени цитати, а ти с въпроси!

– О, говориш за Алфри. Голям особняк е признавам.

Даниел отново замръзна на място. Очите му се изцъклиха. „ Но разбира се, че го познаваш!"

Мелани продължи да го наблюдава с огромно любопитство, ала накрая се предаде от това да го държи в напрежение и заговори с тънкия си глас:

– Както си забелязал, чичо ми Андреа е антиквар. Един ден се сдоби с антична красиво изработена кутия, в която лежаха компас, джобен часовник и огледало, всички в ярко блестящо злато. Андреа бе готов да ги продаде, докато не открихме малките им странични ефекти. Знаеш ли, интересното е, че не работят при всекиго. Сякаш всеки един от тях си има предпочитания и се задейства, когато е в ръцете на определени хора. С тях можеш да научиш много ценни уроци, да опознаеш по-добре света около себе си, но попаднат ли в лоши ръце, не ми се мисли какво ще стане... – довърши последното изречение със замислено и тъжно изражение. Като че ли в мислите си изобщо не бе тук, а вирееше на някое далечно и опасно място.

Даниел за момент остана безмълвен и под натиска на информацията, не знаеше какво да попита, освен: