Стрелата на времето

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

XI

– Даниел, трябва да поговорим за късните ти прибирания и за това, че не си вдигаш телефона.

– Не мислиш ли, че е малко късно да ме поучаваш? – отвърна той, без капка вина.

Баща му пристъпи бавно напред и Даниел моментално усети силния му гняв.

– Слушай, момче. – заговори заплашително той. – Може и да мислиш, че си пораснал и че си свободен да правиш каквото си пожелаеш, но живееш в една лъжа.

– Не твърдя, че съм голям.

– Не ми философствай, а ме чуй! – повиши рязко тон бащата. – Знам, че често сме далеч от теб, но това е за твое добро. Целим да ти осигурим светло бъдеще и да си добре. А ти как се отблагодаряваш? Като хленчиш и мрънкаш на всяка наша дума!

„ Това не е така...", помисли си той и в същия миг осъзна, че баща му може и да е прав. Но не съвсем.

– Никога не съм ви карал да го правите. – рече съвсем тихо той, гледайки с празните си очи към мъжа пред себе си.

– Ето, виждаш ли? Дръж се като мъж и се стегни!

Даниел заклати глава. „ Ти дори не разбираш през какво преминавам!"

– С баба ти ще се преместите при нас и точка по въпроса. Ако не искаш да го направиш за себе си, то поне помисли малко за нея.

Момчето бе затегнало здраво челюст и сдържаше емоциите си. Не понасяше да му нареждат и да го ограничават, но осъзна, че нямаше избор. „ Ще го направя за нея."

– Дани, ела да ми помогнеш да дам лекарствата на баба ти. – прекъсна ги майка му и побутна сина си да се качи нагоре по стълбите.

Влязоха в една от стаите и се приближиха към леглото, на което лежеше възрастната жена: слаба и немощна. Сърцето на Даниел се сви като стафида веднага щом я погледна. След като й помогнаха да изпие многото хапчета, майка му заговори, докато държеше здраво ръката й:

– Ти мен помниш ли ме, майко?

Бабата едвам успяваше да разтвори устни и да продума нещо. Думите, които излязоха бяха неразбираеми. Накрая поклати леко глава, с което отговори на дъщеря си. Даниел остана поразен. Дори не можеше да си представи какво изпита майка му в този миг.

– Ами Даниел? – попита със все същия мил тон тя и подкани сина си да се приближи. Тя пусна ръката й и дръпна Даниел да я хване вместо нея. Той я пое внимателно и тя стисна силно неговата. Беше малка и сбръчкана, но много мека и топла. В очите й, като че ли просветна нещо.