ГЛАВА ПЕТА

96 22 5
                                    

V

Един. Два. Три оборота.

На Даниел му прилоша.

– Какво стана? Ще се разплачеш, защото госпожата ти се скара?

Гласът й, като че ли прелетя от друг свят. На Даниел му трябваха няколко дълги секунди, за да успее да го разбере, а след това да му отговори. Но от сухите му устни се изплъзнаха други думи:

– Колко е...часът? – попита той с пресипнал глас.

Момичето до него сбръчка вежди, но въпреки това погледна към екрана на телефона си.

– 13:11. Защо?

„ 13:16 един от нас ще умре."

Той се обърна по възможно най-бавния начин към нея. Сините му очи – изцъклени, кожата на лицето му – смъртно бяла.

– Даниел, какво има? – този път в тона й нямаше нищо подигравателно. Тя ясно виждаше притеснението на момчето пред нея.

– Спираме за тоалетна! – извика някой от учителите, след което се разнесоха радостните стонове на учениците.

Освен на един.

– Искаш ли да слезеш, за да подишаш малко чист въздух? Ще се ободриш. – думите й бяха необичайно мили, но Даниел не им обърна внимание. Той кимна механично с глава и дори не разбра кога успя да слезе от автобуса.

Навън жаркото слънце печеше усилено и той чувстваше как земята под краката му изменяше формата си под натиска на лъчите. Даниел повдигна глава и успя да различи очертанията на предметите и на сградите. Бяха спрели на бензиностанция.

– Искаш ли вода?

– Не. Добре съм. – успя да й отговори някак си, след което реши да погледне към компаса, който беше взел със себе си. Сочеше към супермаркета.

Тялото му изтръпна. Изведнъж, в главата му нахлуха спомените от смазаното тяло на мъжа в колата и от гаснещия поглед на Елена. Това щеше да се повтори. Сега. И само той можеше да го предотврати.

– Отивам до тоалетна. – смоталеви той на момичето и се насочи към магазина с бърза решителна крачка. Осанката му бе като на човек готов за война. За смърт.

Той влезе вътре.

Две каси с двама продавачи. Най-различни храни по щандовете и дълга опашка пред тоалетната от нетърпеливи деца. Няколко възрастни хора, част от които бяха учителите. На пръв поглед нищо необичайно.

Стрелата на времетоWhere stories live. Discover now