- Защо ми го причиняваш?
- Аз не искам, но трябва...- отвърна му Те, който не спря да гледа към земята.
- Значи, не си ме обичал щом така лесно ме захвърляш...- допълни мъника едвам сдържайки набиращите му сълзи.
- Не е така!- възпротиви се Техьонг.
- Как е тогава! Кажи ми!- закани го Чонгкук като започна леко да вика.
- Изоставям те, защото не искам да страдаш....
Накрая двамата си дадоха наранени погледи и по-големият напусна стаята.
=====
Сълзите бавно започнаха да се стичат по лицето на по-малкия, когато Те излезе от помещението.
Той се строполи на земята и заплака, а русокосуя се качи в колата на баща му и не след дълго потеглиха към летището на Сеул.
Но и неговите сълзи не почакаха втора покана и започнаха тихо да падат и да оставят мокри следи след себе си.
=====
"Дали ще се върнеш някога?"
Замисли се на ум легналият и плачеш осемнадесет годишен, Чонгкук.
=====
16.03.2014г.
YOU ARE READING
Do you love me?(k.t. & j.jk.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)
Fanfiction- Защо ми го причиняваш? - Аз не искам, но трябва...- отвърна му Те, който не спря да гледа към земята. - Значи, не си ме обичал щом така лесно ме захвърляш...- допълни мъника едвам сдържайки набиращите му сълзи. - Не е така!- възпротиви се Техьонг...