Do you love me?(k.t. & j.jk.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

♠14♠

Минаха оше десет минути. Чонгкук най-накрая намери залата и докато отваряше вратата на помещението, събираше погледите на хората вътре.

Вратата най-накрая бе отворена до край. Момчето плахо влезе и затвори след себе си, усещайки как погледите на тримата души бяха право в него. Той вдигна поглед нагоре и го засече с този на Ким.

"Защо той е тук?"

Помисли си Кук и го погледна почти ядосано.

- Здравейте господине. Как се казвате? - попита госпожица Им.

- З-здравейте. А-аз съм Чон Чонгкук. Съжалявам, ч-че се забавих, но се изгубих докато търсех залата. - Чон леко се наведе, за да се извини и пак вдигна погледа си.

- А... момчето, което чакахме. Няма проблем приятел. Сега давай да видим какво можеш. - плясна с ръце Ох и показа сцената пред тях.

Техьонг преглътна едва и зачака отново да чуе гласа на Чонгкук, а той от своя страна, тръгна към показаното място. Спря се на хикса и извади китарата си, което накара младият шеф да се усмихне. И как да не се? Бившата му любов все още пазеше китарата, която той му бе дал, тоест подарил.

Когато Кук настрои музикалния си инструмент и оправи микрофона си, седна на стола.

"Ами сега?! Не съм довършил песента! Какво ще правя?! Да импровизирам?"

- Е Чонгкук, какво ще ни изпиеш? - попита Ким и зачака отговор, подпирайки се на лакътя си и заглеждайки се сладко към момчето.

- Ще изпея една моя песен. Надявам се да ви хареса.

- Името на песента как е? - запита заинтересовано момичето.

- Dream... - отвърна ѝ Чон и се подготви да запее.

Тогава тримата седнали зачакаха. Кук засвири мелодията си и започна да пее.

"Do you remember when we were together?

Do you remember when we were seeing each other with in secret?

I know not,
but I remember.

Because it was all a dream.

Dream...
Dream...
A dream I only wanted.

Dream...
Dream...
A dream I only wanted.