Do you love me?(k.t. & j.jk.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

♠9♠

Чон се прибра у тях и се тръшна на дивана.

– Оооо... защо живота е несправедлив? Какво съм направил толкова?

Телефона му започна да вибрира. Той искара устройство от задния джоб на дънките си и го погледна.

– А? Кой е този? – пръста на момчето се задвижи и натисна зелената слушалка. – Ало?

– Здравейте господин Чон!

– Здравейте... с кого разговарям?

– Аз съм жената от днес. Където влезе при господин Ким.

– Ясно. А за какво ме търсите... госпожице/госпожо?

– Госпожица съм и се казвам Шин Чохее. Секретарка съм на господин Ким и по процедурата трябва да ви попитам с какво смятате да участвате на кастинга.

– Смисъл... инструменти или друго?

– Да... и с инструменти, и какво ще пеете и с кой.

– Добре госпожице Шин. Значи... ще пея сам. Тоест соло. Ще свиря на китара. Смятам да изпея песен, която сам написах.

– Добре, а името на песента как е?

– "Dream".

– Добре. Записах всичко. Благодаря за отделеното време господин Чон. Надявам се да работите с нас и късмет на кастинга, но преди да затворите да Ви кажа, датата на кастинга е сменена, така че след четири дни Ви очакваме. Довиждане.

– Моля?! – Чон се извика силно, но връзката бе прекъсната. – Ами сега какво? Какво ще правя?

Той отново се тръшна на дивана и започна да върти главата си от шока.

– Как ще напиша песента за четири дни? 

След като се притесни и след всичкото въртене върху мекия матрак, изморен, той заспа.

=====

"Do you remember when we were together?

Do you remember when we were seeing each other with you in secret?

I know... not...
but I remember."

Чон отвори очите си. Потърка ги за кратко и се изправи, заставайки в седнало положение. Взе телефона си, включи го на записки и написа новите изречения, които до преди малко като че ли сънуваше. Въздъхна..... Той стана от сивия диван и отиде в кухнята.