Do you love me?(k.t. & j.jk.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

♠11♠

Силният вятър се блъскаше в големите дървета, карайки листата им да се движат в синхрон към една посока. Леки капки дъжд удряха прозорците на домовете и градските сгради. Това бе едно съвсем нормално пролетно време, което си имаше своите минуси и плюсове.

Алармата на телефона, намиращ се в спалнята върху нощното шкафче до ухото на Техьонг, го събуди. Той потърка сънено очи. После протегна едната си ръка към мобилното устройство, взимайки го и погледна в черния му екран, който след секунда, вече бе включен. Останови, че е време да става за сутрешната си загрявка, а именно да отиде на домашния си фитнес.

Той се изправи от леглото и отиде до гърдероба си, като от там извади един сив анцуг и една бяла тениска. Преди да ги облече, Те си изми зъбите и лицето, след това се облече. Излезе от спалнята и слезе надолу по стълбите. Взе слушалките си от масата и ги сложи на телефона, като си пусна музика. Мина покрай кухнята, взе си една ябълка и едно шише вода.

После отиде в стаята с фитнес уредите. Качи се на бягащата пътечка и включи на бавна скорост. Започна да ходи, а след десет минути започна да тича.

=====

През това време, Чон все още спеше сладко под завивките на мекото си одеало, но все пак и него го чакаха задачи. Алармата го събуди след няколко минути, а той се изправи и бързо се оправи за деня, който го чака.

За жалост днес времето не му позволяваше да излезе и да потича навън. Затова вместо да седи, той се качи в стаята за "тренировки" и се настани на земята, започвайки да мисли.

== След 30 минути ==

Кук седеше и обмисляше сходни думи за текста на песента, но в ума му бе друго. В него бе Техьонг.... не знаеше защо си мисли за него, но не се опитваше да го изкара от там, а напротив. Несъзнателно задълбочаваше тези мисли. Накрая се отказа от това действие. Той се изправи от пода и се запъти към вратата на стаята. После я отвори и излезе от нея.

Тръгна към долния етаж, където се намираше хола. Когато отиде там се тръшна мързеливо на така удобния за него, диван.

"Защо е толкова труднооо...?"

Повтаряше си на ум той и не спираше да се пита. Въздишки се изплъзваха от устните му. Дразнението му, си личеше. Толкова добре, че всеки човек би го забелязал.

Леката умора от тези дни също си личеше. Торбичките под очите му показваха лекото недоспиване, но не можеше да спи. Мисълта че му оставаше съвсем малко докато приключи песента, не го оставаше намира.

– Оххххх... – изведнъж тялото на момчето се изправи.

Той тръгна към стаята си, а там се преоблече. После отново слезе долу, сложи си едно яке с качулка и излезе от къщата, тръгвайки на някъде.

=====

За това време Ким бе готов с всичките си упражнения и както обикновено след това излезе да се поразходи. Облече се с по-стегнати дрехи преди това и после излезе от уютния си дом. Днес искаше да види местата които са му любими. Местата на които водеше любимия си и където прекара най-хубавите си моменти. Местата на които водеше Чонгкук или той водеше него.

Техьонг тръгна към най-любимото му място от всичките, а именно известния парк на Сеул, но там.... там имаше едно скрито от хората местенце, което бе само и единствено тяхно. Там имаше едно голямо дърво на което двамата се качваха и седяха на един голям и дебел клон, за да си говорят гушнати или да седят един срещу друг и да си играят с ръцете на другия, точно като малките дечица. На същия този клон бе спусната една малка дървена люлка на която двамата много обичаха да се люлеят взаимно. Ким тръгна точно натам. Вървеше и се чудеше дали се е променило мястото или изобщо е там... Чудеше се.... дали Кук се бе променил...