Do you love me?(k.t. & j.jk.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

♠12♠

Целият път на Техьонг мина в мислене. Когато стига мястото се изуми от гледката... Чон, заспал сладко на люлката с полуотворена уста, зачервени бузи и ръце, мушнати в джобовете на якето. А между едната му ръка се намираше въжето на люлката. Нямаше как да устои на тази гледка. Затова се приближи до него и започна да го оглежда.

Разгледа добре лицето му и едва се здържа да не го целуне по челото, нослето, бузките или устните. Изведнъж по-малкия се размърда. Ким веднага подскоци леко и за да не го види, се качи на големия клон и се скри в листата на дървото.

==След 10 минути==

Техьонг наблюдаше Чон и след десет минути той официално се събуди. Кук разтърка очи и се прозя леко, като нослето му се набръчка. Леки студени тръпки минаха през тялото му, от които леко потрепна. След това се огледа внимателно и направи крачка напред, но се чу един силен гръм и от страх, залегнали надолу. (тц тц... да опиша малко себе си... таааамммммм)

При чутия гръм, Техьонг веднага скочи от дървото, хвана Чонгкук за ръката и го повлече обратно към дома си, понеже знаеше че се намират много по-близо от колкото до къщата на по-малкия. Също така знаеше, че той се страхува от светкавици и при обръщането на главата си, за да го провери забеляза малките набиращи сълзи в очите му и забърза темпото на вървене, като даже започна да тича.

За същото време за което пристигна на мястото, стигна до дома си. Навън валеше силно, а светкавиците проблясваха в небето. По-големият отвори вратата на имението си и вкара себе си и Чонгкук вътре. Двамата бяха вир-вода и Ким побърза да даде нещо топло на кестенявокосия. Взе едно одеало и покри тялото му. След това отиде до горния етаж и се преоблече със сухи дрехи и подсуши косата си с една кърпа. Отново слезе на долния етаж, където се намираше Кук. Отиде до него и го хване през рамо, карайки го да върви напред. Усещаше как тялото му трепереше от студ.

– Добре ли си? – попита внезапно Те. – Нали нищо ти няма? Как си?

Чон не каза нищо, а продължи да трепери и да гледа само надолу.

– Куки, добре ли си?

– Не ме наричай така... – тихо проговори по-малкия.

– Но... – лицето на Ким придоби изненадана и едновременно тъжна гримаса. – Чонгкук... добре ли си?