Do you love me?(k.t. & j.jk.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

♠16♠

Чонгкук внимателно обясняваше на Найонг на къде да кара и не след дълго стигнаха. Двамата слязоха от превозното средство и след това се запътиха към къщата. Когато бяха пред вратата, Чон извади ключовете от задния си джоб и отключи правейки път на младата дама да мине, а преди да влезе след нея извади телефона си и набра Джин, като му обясни за ситуацията. После му затвори и влезе в дома си.

- Ами... не знам какво да ти казвам... И ти вече тръгна нагоре... - Им веднага заизкачва стълбите и започна да оглежда втория етаж без да изчака момчето да се изкаже.

След това той я последва като побърза да си влезе в стаята, защото се сети, че не бе оправил нищо и там бе кочина.

- А! ЧАКАЙ! ЧАКАЙ! НЕ ВЛИЗАЙ ТАМ!

- Ама защо?

- Защото така казвам! - Чон мина покрай момичето и веднага влезе в стаята си, като прибра дрехите, които стояха на леглото, съща така го и пооправи. - Сега може да влизаш...

- Малчо, какво те прихвана? Голяма работа като стаята ти е бъркотия, нямаше да влизам там. - Найонг се засмя сладко и закри устата си с ръка, което накара и Кук да се засмее тихо и намери смеха на госпожица Им за сладък. - Та... мога да вляза, нали?

- Да, да... - момчето направи път на Им и тя влезе в стаята, веднага започвайки да оглежда, но не се изненада.

Най-обикновена стая. Голямо легло, нощни шкафчета отстрани, гардероб в единия край на стаята, а в другия бюро с компютър на него. Имаше врата в единия край на стаята, която водеше до бяната. Нищо особено, освен стената, която грабна окото на госпожицата. На нея имаше снимки и естествено на тях бяха семейството на Чон и той самия, на много негови приятели, както и снимки на него и Техьонг. Имаше три, които наистина бяха хубави за Найонг.

Техьонг и Чонгкук видимо бяха върху покрив на някоя сграда. На едната снимка бе показан само Ким, който бе облечен с черен панталон, бяла риза мушната в панталона и върху нея имаше розово сако, на ръката си имаше златна гривна. А на другата снимка, където Чон беше сам, бе облякъл черни дънки, оформящи добре краката му, риза, която бе в сини и бели ленти, които се редуват и като завършек бе добре прибрана в дънките. И също като по-големия имаше златна гривна на дясната си ръка.

Пред двамата бе красивата гледка на залязващото слънце. Затова Им бе предположила, че са се снимали взаимно.

А последната снимка бе най-хубава. Те и Кук заедно. По-големият бе прегърнал по-малкия силно през кръста, видимо пораждайки смях у него, а той бе усмихнат истински и гледайки към камерата. Толкова влюбени....

- Красиви снимки. - проговори тихо тя.

- Кои?

- Тези на които си с Техьонг.

Момчето нищо не каза и се запъти към гардероба. От там извади едни сини дънки и черна риза. Момичето се обърна към него и веднага започна със забележките.

- А не, не.

- Какво не?

- Няма да обличаш това.

- Ами какво?

- Костюм, как какво?

- Мразя гииииии! Не може ли нещо друго?

- Официална рокля. - каза на шега Найонг и започна да се смее силно.

- Ха, ха, ха... много смешно.

- Хайде, извади някакъв костюм.

- Оффф, добре. - Чонгкук отново отвори гардероба и извади един черен костюм.

Остави го на леглото и остави Им да реши.

- Страхотно! Сега го облечи и аз ще те оправя нататък. - тя му намигна закачливо и излезе от стаята, оставяйки Кук сам.

Той изпъшка с досада и започна да съблича дрехите с които бе сега. Минути по-късно бе облякъл черния костюм, излизайки от помещението с наведена глава. Найонг го огледа от глава до пети и веднага плясна с ръце.

- Страхотен си! Сега ела да ти оправя малко косата.

- Защо, тя си е добре?

- Миличък, щом ти казвам да дойдеш, значи ще дойдеш.

- Добре де. - той се доближи до нея, а тя внимателно му повдигна косата в страни.

- Ето, готов си.

Чон отиде до огледалото на втория етаж и се огледа. Беше наистина стилен и изглеждаше добре. Той взе телефона си в ръка и погледна към часа, остановявайки че нямаше особено много време. Затова Обу набързо официалните си обувки и отвори входната врата.

- Хайде да тръгваме.

- Добре и ще те закарам.

- Не е нужно.

- Нужно е, нужно е. Хайде сега. - тя внимателно го подмина и се запъти към колата си, следвана от Кук.