След като се запъти към дома си, извади телефона от джоба си и набра Джин, като веднага започна да се прави на тъжен, а той веднага му вдигна.
- Да?
- Хьонг.... много лоши новини...
- Оо... Куки... не са те приели ли? Какво стана?
- Хахаха... много си зле наистина. Ха...
- Какви ги говориш гадинке! Аз тук реших че е станало нещо много лошо! Ах ти!
- Знам, старая. Сега... ХЬОНГ ПРИЕХА МЕ! АЗ СЪМ НОВАТА ЗВЕЗДА НА BIGHIT!
- НАИСТИНА ЛИ?! БРАВО КУК! БРАВО! ЗНАЕХ, ЧЕ ЩЕ ТЕ ПРИЕМАТ!
- И знаеш ли какво точно стана с песента.... измислих я докато я представях.
- Моля?! Чакай, ще дойда до вас и ще излезем, за да ми разказваш.
- Добре. Чакам те. Чао.
- Чао.
Връзката бе прекъсната, а точно в този момент една ръка хвана Чонгкук за рамото, карайки го да потрепне. Той леко се обърна и се засече погледа си с този на другия човек или по-точно казано, госпожица Им.
- Здрасти.
- Здравейте госпожице Им.
- Друг ли очакваше, че така се напрегна. - от устните се изплъзна един лек кикот.
- Какво? Не, аз... просто не очаквах никой.. и така просто се стреснах... и да....
- Хаха... спокойно. Пошегувах се. - продължи тя и подаде ръката си. - Та... докато още си тук да се запознаем?
- Добре. - Чон също си подаде ръката. - Аз съм Чонгкук, на 20 и друго няма. Вие? - той се засмя.
- Стига с това "вие" чувствам се много стара така. Аз съм Найонг, на 22 и много се радвам да се запознаем. Бих искала да сме приятели. (И понеже не знаета за коя Найонг говоря, ето нейна снимка. Тя е от група Pristine, ако не я знаете.)
YOU ARE READING
Do you love me?(k.t. & j.jk.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)
Fanfiction- Защо ми го причиняваш? - Аз не искам, но трябва...- отвърна му Те, който не спря да гледа към земята. - Значи, не си ме обичал щом така лесно ме захвърляш...- допълни мъника едвам сдържайки набиращите му сълзи. - Не е така!- възпротиви се Техьонг...