– Готово ли е вечеееееее.... умирам от глад.
– Ох мранкало такова. Готова е.
Чон бързо отиде в кухнята, където се намираше Джин и се настани на един от столовете. Изчака приятеля си да сложи и парчето пица пред него и след като това стана, по-малкият веднага нападна яденето.
– Боже... – Ким гледаше с широко отворени очи. – Човек би си помислил че не си ял от дни. Като вълк си.
– Вълк е баба ти...
– Я не обиждай баба!
– Извинявай...
По-големият взе друго парче и започна да се храни.
=====
Мина час от както двете момчета ядоха. Сега вървяха из улиците на Сеул.
– Ол! Ол! Помниш ли това място?! – попита Ким като почти прегърна Чон през рамото.
– Разбира се, че го помня. Тук се запознах с него, благодарение на теб.
*****
Ретроспекция
– Джинеее... – каза ядосано Чон. – само да те докопам... ЩЕ ТЕ УБИЯ! ВЪРНИ МИ ШИБАНИТЕ ОЧИЛА И БОНБОНИ!
Никакъв звук не се чуваше, а Кук започваше да се плаши.
– Хьонг... ако се опитваш да не уплашиш, спри. Моля те! Получава ти се...
След секунда две ръце обвиха таза на Чонгкук, а от негова стране се чу един доста силен писък.
– Ал...
По-малкият леко завъртя погледа си и погледна към фигурата зад него с насълзени очи.
– Оооо бебо... не исках да те плаша... Извинявай! Не исках...
Чон бързо прегърна Те и скри лицето си в гръдния кош на по-големия.
– Глупак. Идиот. Защо ме плашиш?
– Извинявай Куки... но искам да ти кажа нещо, затова ме погледни.
Техьонг с палец и показалец хвана брадичката на Чон и я повдигна, като двамата засякоха погледите си.
– Кукинце... Любов моя. Обичам те страшно много и би ли станал моето момче?
Чон не каза и думичка. Устните му се оформиха в една широка и красива усмивка. Той кимна многократно, а Те само това чакаше. Брюнета силно прегърна по-малкия. След това Кук дари Ким с една запомняща се целувка.
Край на ретроспекцията
*****
– Джине... – Чон размята ръце, като веднага изкара телефона си и пръстите му започнаха да шарат по клавиатурата. Думите кънтяха в главата му.
"Do you remember when I recognized you for my felling?
Do you remember when you responded to them?
No but...
I dream it.
I dream...
I dream...
And I will never stop.
I dream...
I dream...
But I just dream."
– Какво стана?
– Песента е на половина готова. – каза Кук и въздъхна облекчено.
– Да! Яяя...
Ким взе мобилното устройство и се зачете, като усмивката му не изчезваше.
– Страхотно! Куки след още един ден ще си готов. Сигурен съм.
– Благодаря, но... не знам. Дано да стане така.
– Ще стане Кук. А сега, нека да се прибираме, защото стана късно.
Чонгкук само кимна и двамата с Ким тръгнаха.
=====
Минаха двадесет минути от както Чон и Ким тръгнаха да се прибират. Както обикновено, те се разделиха на обичайното място.
Чонгкук продължи да върви. С бавни крачки успя да стигне до дома си. През целия път, той не спираше да гледа звездите. Дори когато отключваше входната врата не спря да ги гледа, но след като влезе в къщата спря. Оставаха му два дена.
Кук се качи в стаята си, преоблече се и легна на леглото с обичайните мисли. Не спираше да мисли за песента. Не можеше да измисли продължение, а му трябваше съвсем малко и тя щеше да бъде готова. Накрая затвори очите си и заспа.
YOU ARE READING
Do you love me?(k.t. & j.jk.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)
Fanfiction- Защо ми го причиняваш? - Аз не искам, но трябва...- отвърна му Те, който не спря да гледа към земята. - Значи, не си ме обичал щом така лесно ме захвърляш...- допълни мъника едвам сдържайки набиращите му сълзи. - Не е така!- възпротиви се Техьонг...
