Топлите лъчи, вече преминали през всяко закрито ъгълче на бялата стая, я затопляха и караха да свети. Чон седеше в средата на осветеното помещение и се упражняваше на китарата. Цяла нощ не посмя да заспи. Не искаше да се покаже неподготвен пред най-добрия му приятел.
Струните не спираха да трептят и да издават една и съща мелодия, която нямаше текст. Цялата бе измислена, но достатъчно красива, загадъчна и доставяща много различни емоции. Дори без текст, можеше да се усети болката на счупеното и разбито на малки парчета сърце. Сърцето на едно младо пълно, с много надежди, момче.
=====
Вече бе станало осем часа сутринта и всеки момен Ким щеше да стигне дома на приятеля си, придружаван от още едно момче, слабо и с червена коса. Чон през това време отиде в кухнята и закуси. После си направи едно силно кафе, за да не заспи в следващите няколко часа и бавно отпиваше от него докато чакаше по-големия да дойде.
=====
След петнайсетина минути се позваня на вратата. Кук стана от фотьойла на който се бе излегнал и отиде да отвори. Когато стигна вратата натисна дръжката и отвори.
- Гадино! Нали в осем щеше да си тук?- развика се Чон и погледна към Ким.
- Абе дете! Какво ми викаш! Ако искаш аз ще почна и ще видим кой се е забавил!- Джин също се развика на по-малкия
- А добре, добре. Спокойно. А кой е този?
- Аз съм Чонг Хосок.
- Аз съм Чонгкук. Синът на Обама.- каза той като на шега и ги покани да влезнат, после се доближи до Джин.- Защо си го довел? Мислех че ще сме само двамата.
- Той танцува много добре и ще ти покаже някое движение. И може да ти помогне с рапа.
- Рапър ли е?
- Мда. Пък по-добре ме слушай.- каза Джин и се огледа.
- Ако търсиш китарата, тя се намира горе в онази стая.- Кук вдигна пръст нагоре.
- Значи.... Хоби качвай се нагоре.
- Хоби?- зачуди се кестенявият.
- Накратко ми казват така. Идва от JHope.
- О... ясно.- Кук се усмихна и тръгна нагоре по стълбите.
Другите две момчета го последваха и след пет минути вече седяха в средата на стаята.
ESTÁS LEYENDO
Do you love me?(k.t. & j.jk.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)
Fanfic- Защо ми го причиняваш? - Аз не искам, но трябва...- отвърна му Те, който не спря да гледа към земята. - Значи, не си ме обичал щом така лесно ме захвърляш...- допълни мъника едвам сдържайки набиращите му сълзи. - Не е така!- възпротиви се Техьонг...