Hateful love

✨26✨

Слънчевите лъчи се разбираха в лицето на по-голямаото момче. Размърда се и сънено отвори очи.
Куки все още спеше, като го беше прегърнал здраво и не го пускаше. Главата му беше върху гърдите на по-големия, а лицето му спокойно.
Когато Тае осъзна къде се намира, погледна Куки и една лъчезарна усмивка се настани на лицето му. Бе толкова сладък. Куки се помръдна леко и измрънка тихо името на Таехьонг.
-Тук съм малчо-прошепна тихо кафявокоското като леко погали главичката на малкия.
Куки -най-накрая се разбуди и погледна нагоре към Таехьонг.

-Тае?-усмихна се и го гушна здраво. -Сънувах ужасен кошмар. Бях в болница и бях в кома и скъсахме. -затегна хватката си. -Но ти си тук. -усмихна се щастливо.
-Но, Куки...-бе непосилно за Тае да му каже реалността. Така му се искаше да е забравил реално раздялата им, но уви...
Куки се огледа и видя къде се намират. Усмивката му веднага се скри и пусна Те.

-Един кошмар. -въздъхна. -Живея в един кошмар. -погледна на страни.
-Едно вярно нещо каза-факта, че съм тук, при теб и ше те пазя, независимо от всичко...няма да позваля повече да ти се случи нещо, защото....тогава няма да го понеса и ще прекратя жалкия си живот-каза Тае и придърпа дребосъка отново към себе си.
-Не говори глупости. -присви вежди. -Няма да правиш нищо глупаво. Тъкмо стана известен и изпълни мечтата си. Исках да съм гадже с известна личност, а не да съм причината за смъртта на такава.
-Е, аз да ти кажа, ти да си знаеш...просто...не мога без теб и ако пак се случи подобно нещо ще се погрижа и аз да изпадна в кома-каза Тае и зарови главата си в рамото на Куки.
-Казах ти да не говориш глупости. -Куки го цапна по главата.- Няма какво да ми се случи.
-Радвам се-каза Тае тихичко и притисна малчото още по-близо до себе си.
-Добре, пусни ме вече. Хьонг....въздух...ще...ме убиеш....-започна да го блъска по гърба.
-Ау, извинявай! Добре ли си?! Да викна ли доктора?!-Тае се паникьоса.
-Спокойно, добре съм. -дишаше тежко. -Просто ми трябва малко въздух...-каза и се отдръпна от Тае.
-Аз съжалявам. Виж какво направих! Трябва да стоиш далеч от мен, защото може да те нараня-каза Тае и се опита да стане, но Куки го хвана за ръката.
-Таехьонг... Моля те, остани. Не си отивай. Нищо ми няма.
-Н-но ще те нараня-проплака Тае.
-Няма. А и това е просто болка. Ето, виж-стана и отиде в тоалетната, като от там взе едно браснарско ножче и се поряза леко. -Просто болка. Раната ще зарастне и после няма да боли.
-КУКИ КАКВО ПРАВИШ?!-Тае щеше да изперка в рамките на няколко секунди.-Ами сега какво?! Ела, ще го промием, ще ти сложа лепенка и...
-...ще млъкнеш. Нищо ми няма. Просто рана. Ще заздравее и сама. -прекъсна го Кук и присви устничките си.
-Ама Кукииии...
-Няма ама. Просто рана. Имам още суматий от тези. -показа ръчичките си. -Не е нищо сериозно.
-Какво си правил Джънгкук?!
-Много неща.-повдигна раменете си. -Не е нищо сериозно.
-Джънгкук? Искам разширен отговор-каза Тае като се приближи до Куки и скръсти ръце.
-Много искаш.
-Добре тогава. Тръгвам си-каза Тае и понечи да си вземе якето, но...
-Чакаййййй. -Куки изтича до него и му скочи на гърба. -Останиии. -изхленчи.
-За какво?-попита Тае като изкълчи ръцете си назад, за да придържа малчото.
-За да ми правиш компания. -сложи главичката си на ромото му.
-Да, а ти да не ме слушаш?
-Ще слушам, ама не ме оставяй сааамммм. Тука е много скучно и самотно
-Ох, че не мога да ти откажааа-въздъжна Тае и тръгна заедно с по-малкото момче на гърба си към леглото.
-Никой не може да ми откаже. -усмихна се доволно Куки. -Аз съм неустоим. А и, няма да те пусна да си ходиш още.
-Защо си мислиш, че ще те питам?-попита Тае като леко извърна поглед към Куки, който все още беше на гърба му. Защо ли? Тае кръжеше из стаята, издавайки свуци на влак, самолет, параход и какво ли още не.
-Че защо не?-смееше се сладко и се гушкаше в Тае.
-Защото не си послушен-каза Тае, докато забавляваше малкия.
-Не съм направил нищо лошо. -притисна се повече в него.
-Ооо не. Въобще-направи се на отрепан ТеТе-Ако още веднъж се нараниш по подобен начин ще ти се разсърдя.
-Защо? Казах ти, това са само рани. Нищо повече.
Тае сложи Куки да седне на леглото и пое лицето му в шепите си-Куки, само ти ли не разбра, че когато теб ти се нараняваш, нараняваш мен два пъти повече.
-Но, хьонг, аз не правя нищо лошо. А и това до някъде ми помага.
-Ще намерим друг начин-каза кафявокоското и целуна нежно челото на по-малкото момче.
-Какъв начин?! То тук каквото и да правя после ме боли. Задника ми е целия син от това летене. -изхленчи. -Няма нищо за правене. Да не говорим, че на телевизора има само десет канала. Няма какво друго.
Таехюнг пусна личицето на Куки, от което той усети липса. Той седна до мъника на леглото и въздъхна
-Ох, малкия, какво ме караш да правяяяя....
-Какво те карам да правиш?-погледна го в очите.
-Имаш ли някакви дрехи тук, освен ношницата?-отговори на въпроса му с въпрос ТеТе.
-Разбира се. Останаха и да не искам. Все пак, когато идват посетители-ти, ми е неловко, поради простата причина, че задника ми се вижда.
-Ох, срамежливия ми той-иронизира го Тае и го щипна по бузката.
-Не се дръж с мен като с три годишно, хьонг. -нацупи се.
-Ама ти си мойто три годишно-каза Тае и се усмихна лъчезарно.