Hateful love

✨38✨

-Тае, какво ти е?-държеше го и го гледаше притеснено. -Ела, седни, а аз ще викна доктора. Става ли?-помогна му да седне на леглото.
-Н-недей-опита се да го спре кафявокоското-д-добре съм, п-просто ме боли с-стомаха.
-Пак ли? Таехьонг страх ме е. Сигурно ти има нещо. Получава се за втори път. Ще викна доктора, а ти стой тук. Моля те. -погали го и излезе от стаята. Както предния път се разтича из коридорите и хвана първия срещнат доктор за ръката като го задърпа към стаята.
Когато влязоха в болничната стая съзряха давещия се в собствената...собствената си....собствената си кръв Таехьонг.
Куки се стресна и изпиця като отиде до него.
-ТАЕ!-викна целия облян в сълзи. Лекарят също се стресна и изгони Джънгкук от стаята, като извика още няколко лекаря и сестри.

30 минути по-късно

От вече околко половин час Кук седеше в пред стаята и чакаше диагнозата на докторите. След още толкова време излезе и доктора. Джънгкук веднага изтича при него и започна да го разпитва.
-Таехьонг как е? Добре ли е? Нали му няма нищо сериозно?-детето беше страшно изплашено и притеснено за Тае.
-Виж Кук....приятелят ти е добре....и-има само едно нещо....-доктора направи пауза-....но не мисля, че трябва да знаеш, мило дете.
-Трябва да знам. Кажете ми какво му е! Трябва да знам.
-Приятелят ти има....има тумор на единия бъбрек....съжалявам Джънгкук
-Т-тумур?-зениците му се разшириха. -Н-но може да се оправи, нали?-в погледа му бе изписана надежда.
-Ще направим преглед и ренген, но нищо не се знае....развива се много бързо.
-К-кога ще го прегледате? Нали ще е скоро? Побързайте! Трябва да му помогнете!-Кук се паникьоса и нападна лекаря. Беше го хванал а раменете и го тресеше очаквайки отговори. В той момент Тае се показа от стаята и викна
-Куки, остави доктора!
Куки го погледна Таехьонг с насълзените си очички и изтича до при него, като го прегърна здраво.
-Хьонг, добре ли си? Нали си добре?
-Куки няма ми нищо. Всичко ще е наред. Тук съм с теб!-отвърна на прегръдката Тае като започна да милва малкия по главата.
-Обещаваш ли? Обещаваш ли да бъдеш до мен? Да не умираш? Не искам това. Искам да си жив. -малкия се разплака и затегна хватката си около Те. -Искам да бъдеш до мен.
-Миличък, успокой се! Никъде няма да ходя, ей!-Тае хвана лицето на Куки в шепите си и надигна главата му, така че погледите им да се срещнат-няма да те оставя, ясно? Няма да ходя никъде!
-Не искам да умираш...-Куки се беше загледал в очите му. За пореден път потъваше в тях. За пореден път те го бяха вкарали в капан. -Стой до мен, не ме оставяй...-прошепна тихичко и сложи ръцете си върху неговите, като ги стисна леко.
-Никъде няма да ходя, любов. Тук съм и няма да те оставя-след което го целуна леко по подсмърчащото носле.
-Обещаваш ли ми? Не! Не ми обещай! Ти не си спазваш обещанията и ги забравяш. Направи нещо друго. Да! Да сключим това с кутре! Пак е вид обещание, но е по-различно. Така ще съм сигурен.
Без да се замисля дори за миг какво всъщност прави, Тае подаде кутрето си-Обещавам!