Hateful love

✨36✨

Сутрешните слънчеви лъчи нахлуха в стаята и осветиха лицето на заспалото по-малко момче. Това от негова страна го издразни и се събуди. Изправи се внимателно, за да не събуди по-големият и се загледа на спокойното му и спящо лице. Чертите му бяха така перфектно изваяни, дори и спящ Таехьонг бе неземно красив. Куки се беше усмихнал на прекрасната гледка пред него. Толкова много го обичаше....
-Ето че дойде, Ким Шин Ки. -прошепна тихичко и се засмя. След това започна да гали спящото момче пред себе си и да си играе с косата му. Усмивката му рязко се превърна в учудена, когато усети ръката на по-голямото момче да се настанява върху неговата собствена. Учудването бе пълно, когато Таехьонг леко се надигна и целуна нежно Куки.
-Т-Таехьонг? О-от кога си буден?-заекна на няколко пъти щом се отделиха.
-Откакто ме ускуба преди малко-отговори с все още затворени очи, но въпреки това леко се засмя.
-Извинявай. Не исках. -дръпна ръката си и погледна към стената.
Тае се усмихна миловидно, придърпа Куки в прегръдките си и го целуна леко по вратлето.
По-малкия се изчерви и погледна към Тае.
-Би ли излязъл за малко? Искам да се облека.
-Аз ще вляза в банята да се изкъпя, ти спокойно се обличай-обясни Тае и изведнъж пусна Куки.
-Добре. -Кук се намръщи леко, защото долови липсата на Тае. Изправи се и се разрови в гардероба, като изкара една по-прилепнала тениска и едните кожени панталони. След това погледна към по-големия и го изчака да влезе в банята. Щом Тае се навря в малката стаичка, Куки започна да се съблича. Чу как водата започна да тече, но чу и.....сладкия глас на Таехьонг. Той пееше. Гласа му бе ангелски. Започна да си припява песента, която Тае пееше. Знаеше я отлично и я харесваше много. Толкова се беше отплеснал, че даже не забеляза, че вратата се отвори и продължи да си пее и да се клатушка. Когато фигурата излизаща от банята чу прелестния глас на малкия замръзна на място, а една сладка усмивка се настани на лицето му. Куки продължи така докато песента не свърши. След това осъзна, че гласа на Тае не се чува и се обърна към посока на банята. Щом видя усмихващото се момче се изчерви и го замери с възглавницата.
-Ти защо не си във банята?!
-Ами аз свърших, но ти беше прекрасен и се заслушах-каза Тае, отивайки към един от шкафовете, където бе сложил някой от СВОИТЕ дрехи.
-Да беше казал, че си излязал...-намръщи се Куки и кръстоса ръцете си.
-Оооо, не се сърди, бебе, просто чух колко хубаво пееш, нищо не е станало-отиде до него Тае и го гушна вече обут със станно за неговия стил, черни прилепнали дънки, но без тениска. Куки прехапа долната си устна и се загледа в плочките му. Сложи ръката си на тях и се престори, че го бута, за да не разбере Таехьонг, че той просто иска да докосне прекрасното му тяло. Тае обаче не се отказа, наведе се бавно над малчото и се подпря на двете си ръце вече на милиметри от лицето му като прошепна
-Не си търси извинения да ме докоснеш дребен. Тея игри вече сме ги играли-след което докосна устните им съвсем леко, но достатъчно, за да подразни Куки и да го накара да иска още.
-Не знам за какво говориш. -промърмори по-малкия през целувката и плъзна ръцете си нагоре по гърдите му. След това мина през ключиците му и уви ръцете си около врата му, като не пропусна да го дръпне по-близо до себе си в опит да задълбочи целувката.
-Дали малчо-отвърна Тае като го обкрачи и сложи въцете си на бедрата му.
-Да. Нямам си ни най-малка идея. -истена тихичко и отново разби устните си в неговите.
-Мхм. Щом казваш-отвърна Тае целувайки отново по-малкия, след което започвайки да обхожда врата му с целувки. Куки изпъна вратлето си назад и истена тихичко.
-Малчо, лесно се възбуждаш, м?-започна да говори тихо Тае близо до врата на по-младото момче, от което то настръхна.
-Кой го казва?!-завъртя главата си и погледна в страни.
-Аз-отвърна Тае и рязко засмука кожата на вратлето на Куки, от което той изстена-обаче теб като те гледам ти харесва.
Куки прехапа устната си и се изчерви.
-От къде си толкова сигурен?-преплете пръстите си в косата му.
-Трудно ти е да дишаш, когато съм близо до теб-вдигна се Тае, приближи лицето си до това на Кук и прехапа леко устната му като се усмихна мръснишки.
-Аз съм в болницата. От къде си сигурен, че това може да не е от затруднено дишане?-Куки не издържа и се надигна като по този начин го целуна.
-Брей-каза леко Тае в целувката-само при мен едвам едвам дишаш и без да си в болница, зайче-след което хвана лицето на по-малкия в шепите си. Куки го игнорира и най-нагло си вкара езика в устата на Тае, като почна борба за надмощие. Тае се усмихна в целувката и засмука езика на Кук. Това не бе първата им такава целувка и добре знаеше как да го предизвика. Кук истена тихичко и се намръщи леко. След това продължи по-упорито да се бори с Тае. Както обикновенно обаче не му се получи. Тае надделя като стратегически започна да раздейва малкия. Започна да обхожна тялото му с бавни и нежни движения, от които Кук настръхваше все повече и повече.
Куки обаче не изоставаше. Беше върнал едната си ръка на плочките му и ги галеше нежно. Харесваше му формата им, колко са здрави и колко му отиват на Тае, докато се мъчеше да победи борбата, която беше на път да загуби. Когато в крайна сметка Тае надделя и Куки остана без въздух се отделиха, Тае се приближи отново до ухото на Кук,стараейки се тялото му да е максимално близо до тялото на по-малкия, и прошепна
-Брааво, зайо, така самоуверен ми харесваш-след което мръснишки облиза крайчеца на ухото на малкото момче.
Куки настръхна и се сви лекичко, като се изчерви.
-Не се черви, зайче, уверен си още по-сладък-погледна го в очите Тае и го целуна за кратко.
-А ти всякак си ужасен...-измърмори още по-червен и от преди и погледна надолу.
Тае го хвана за брадичката, вдигна главата му, така че да направят очен контакт и проговори
-Но въпреки това ме обичаш-след което го целуна с най-голямата нежност, на която бе способен.
Куки отвърна с лека усмивка. Имаше доза истина в това, което казваше. Всъщност всичко си беше истина. Той наистина си го обичаше. Отново уви ръчичките си около врата му и го дръпна лекичко към себе си. Тае хвана лицето на малкото момче в шепите си и леко сви рамената си.
Щом въздуха на Куки свърши той се отдели и се загледа в очите на Тае. Те бяха толкова красиви... Толкова съвършени... Както и всичко друго в него. Кафявокоското се усмихна сладко и целуна нослето на Куки. Той се изчерви отново и погледна в страни.
-Малчо искам да гледаш мен-допря челата им по-големият-няма от какво да те е срам. Аз те обичам и ти го знаеш.
-Ами ако не го знам?
-Е, вече го знаеш-след което прегърна силно малкия.
Куки се сгуши в него и затвори очичките си, като се замисли над думите му.
-Обичам те, ей-каза тихо Тае.
Куки зарови главата си в рамото му.
-Спри да го повтаряш.
-Не мога, пък и знам че ти харесва да го чуваш
-Може и да е така, може и да не е така..-каза и се разшава.
-Така ли?! Добре Джънгкук-рязко се изправи Тае и тръгна да става от така удобното си място.
-Какво правиш?-по-малкия го погледна.
-Щом не ти е приятно няма да нарошавам личното ти пространство-каза със уж сериозен той Таехьонг и вирна нос уж сърдито.
-Техьонг, спри да се правиш на интересен и си сядай на задника. -хвана ръката му и го издърпа обратно на леглото. Обратно на легното или с други думи обратно в скута си. Тае се зарадва на реакцията на малкия, но реши да продължи да го дразни и, въпреки че остана, стоеше със скръстени ръце и нацупена муцунка. Куки го гушна и започна да търка главичката си в гърба му.
-Хьонг, нали знаеш, че аз постоянно говоря така, за да те дразня и защото не искам да си признавам?