Hateful love

✨57✨

-Какво има, хьонг? Да не се разсърди за нещо?-Куки се изправи в седнало положение и започна да гали Тае.
-Не, малчо. Окей съм.
-Лъжец. Отлично те познавам... познавах...
-Познаваш ме. Престани вече с това.
-Ами ти се държиш различно. Постоянно, когато има нещо го криеш. Прикриваш чувствата си и ме лъжеш за тях...
-Не те лъжа. Просто.....просто не желая да се чувстваш като прислужница в дома си. Това е!
-Не се чувствам така. По скоро се чувствам като...-изчерви се леко и погледна в страни. -като жената в къщата...
-Че защо, малчо? Смисъл....ами не знам какво да кажа, аз....не искам да се чувстваш така ако не ти харесва или просто.....просто не знам...
-Хьонг, не съм се оплаквал от това, че не ми харесва. Нито съм казвал нещо подобно. В едно семейство обикновено жената се занимава с домакинството и... Може да ти прозвучи странно, но на мен това ми харесва...
-Наистина?-очите на Тае се разшириха. Не можеше да повярва какво чува.
-Ами...да... Мисля, че да....-Куки се изчерви още повече. Тае видя това и го прегърна през глава.
-Ох малчо мойййййй-стисна го силно.
-Ще ме смачкаш...-засмя се Куки и ови ръчичките си около кръста на Тае.
-Няма, спокойно. Само ще те гушкам-започна да се люшка Тае.
-Хьонг, трябва да ти кажа нещо много важно. Ама много!
-Ъммм....добре....гладен ли си?
-Не, не е това. Друго е. Много по-важно от това. -засмя се леко Куки и се надигна като го целуна нежно. -Обичам те...-прошепна му тихо. Тае се усмихна щастливо и отвърна на целувката
-Аз теб повече-процеди като се завъртя и легна назад все още в целувката.
-Лъжец-отново прошепна тихо.
-Внимавай дребен-захапа леко, но достатъчно, за да изскимти, долната устна на малкия.
-Защо?-затвори очичките си и плъзна пръстите си по тялото на Таехьонг.
-Защото ще има последствия-придърпа го и започна да целува врата му много бавно, така че чернокоското да настръхне от съвсем лекия допир на устните до плътта му.
Куки истена тихичко и отново пита.
-И защо ще има последствия?
-Защото говориш глупости-мина с ръка по гърба му съвсем леко.
-Отново лъжеш...-истена отново Куки.
-Малчо внимавай, пак те предупреждавам-отново целуна врата му бавно и много леко, след което заговори близо до кожата му, така че да настръхне за пореден път-трети път няма да повтарям.
-Не съм виновен, че лъжеш, хьонг. Първо излъга като каза, че ме обичаш повече, а после като каза, че говоря глупости...
-Не съм те лъгал. Дори напротив....
-Лъжец. -засмя се Куки. -За трети път.
-Ох....-извъртя глава настрани Тае.
Куки се засмя и целуна бузката му.
-Хьонг, сладък си когато се сърдиш.
-Ама верно ще ти се разсърдя, да знаеш-обърна се към по-малкия и заговори сериозно и с широко отворени очи.
-Не лъжа. Не можеш да ми се сърдиш.
-Мхм.... Ти така си мислиш.
-Не е вярно. Не си мисля така. Просто ти не можеш да ми се сърдиш за дълго. Прекалено много ме обичкаш.
-Ааааа виждаш ли ся. После аз съм лъгал...-ухили се Тае от факта, че малкия сам се нахендри.
-Не е вярно. Аз ти казах, че няма да се сърдиш защото ме обичаш, а ти каза че лъжа. Значи не ме обичаш. Край. Сърдя ти се. -Куки му обърна гръб и скръсти ръцете си. -Не ме търси повече.
-Абе ей. Дребос.-гушна го в гръб Тае-Първо: Казах, че ти лъжеш, защото първо каза, че не съм те обичал, а после че съм лъжел, че те обичам и второ-целуна го леко по вратлето-аз може да не мога да ти се сърдя, но ти хептен не можеш.
Куки вирна главата си нагоре все така нацупено.
-Малчооооо...-започна да го целува по врата и бузката. Куки потръпна и започна да се дърпа.
-Не ме търси бе! Казах ти, че съм ти сърдит.
-Абе ей!-хвана го за китките, натисна ги силно към възглавницата и го обкрачи като се надвеси над него. Куки се изчерви и погледна в страни. Тае не каза нищо, само продължи да го целува бавно по врата. Накрая Куки се предаде и истена тихичко, увивайки ръчичките си около врата на Таехьонг. Той само се усмихна леко и продължи работата си.